ДУМА е идея

Още от първия си брой ДУМА обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината и искат да бъдат добре информирани. Тя не е партиен орган в стария тоталитарен смисъл на това понятие, а знак за нов професионален и граждански подход към нещата и явленията. Той е най-нормален информационен всекидневник, чиято главна политическа отлика от другите вестници е ангажиментът му към БСП и социалистическата идея.

ДУМА се роди, за да бъде полезна и ще остане такава докрай. Вестникът не е идеален, не е безгрешен, но е страж на лявата идея. Той никога не е изменил на делото си. Той е камбаната на БСП, чийто дълг е да стряска и да води. Отрежем ли езика й, ще я превърнем в чучело или в исторически експонат. Тогава няма да има събудени ДУМА не е нито офис, нито мобифон, нито елементарен бизнес. ДУМА е идея! Частица от всички.

С всичките си грешки и слабости нашият вестник е големият, силният, сложният глас на тази идея. Без него БСП не само ще осиротее, но и ще залинее. Онези, които се опитват да го вкарат в своя калъп, не подозират колко вреда му нанасят. Все пак той не е за ден или за два, или за един или за двама души. Най-големият ми грях е, че не успях да превърна ДУМА в стока или в слугиня. Защото не исках. 

Никой няма право да решава съдбата на ДУМА извън съдбата на хората, които го създават всеки ден. Освен всичко друго, вестникът е и лично творчество, лична позиция и лична драма. Който не е разбрал това, няма шанс да харесва ДУМА. За разлика от други големи всекидневници в България, УДумаФ няма зад гърба си нито спонсори, нито мощна финансова групировка, нито чужда фирма. Единствената й сила са читателите, които я обичат и купуват. Журналистите й, които, обиждани, клеветени и гонени по разни поводи, стояха твърдо на своя професионален пост и пишеха безстрашно. Неслучайно читателите ги обичат. Това им е достатъчно, въпреки че заплатите им са малки. Няма по-голяма заплата от човешката признателност. В тези мили хора, които не могат без ДУМА, е скрита нашата истинска сила. Който не познава тази сила, не знае нищо.

Ние не сме безгрешни, но се стремим да атакуваме не врага, както правят някои, а опонента. Не държим на ругателството, а на спора. В този смисъл ДУМА търси себе си и другите не в калта на словото, а в бурята му - там, където се раждат светкавиците и дъгите на големия обществен спор. Нейната единствена надежда е бъдещето. Онова бъдеще, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили, от желанието на реакцията да се реваншира класово за сметка на народа. А те са мнозинството от нацията, което иска да се измъкне от социалната кал и да живее достойно. Единственият вестник, който може да приласкае и поведе тези хора, е ДУМА.

От ДУМА се иска да твори лявото слово на България и тя прави точно това. Очакват ни пак политически схватки, ДУМА трябва да е по-жива и по-силна от всичко. Горе главите и напред! Това не е заповед, а призив. Камбаната, която имаме, трябва да бие, да зове, да води. Иначе защо ни е!