Древните професии

Няма как да не се респектираш от хора, които през годините не смениха цвета на партията си, независимо какъв е той и какви са обстоятелствата. В някакъв паралелен свят политиката сигурно е идеи, принципност, последователност и морал. Но не и по нашите земи. Това са просто клиширани думи, на които никой вече не вярва.
Депутатските листи този път направо отвращават. Проблемът не е, че има някакви невиждани досега лица. А в това, че до болка познатите муцуни имат наглостта да пърхат като пеперудки от партия в партия и да четат морал. През годините се нагледахме на какви ли не карикатури в опит да се мушнат в парламента. Цинично е, когато довчерашни противоположности, които не един път са доказали, че не могат да се понасят, днес се прегръщат. И ти твърдят, че се въртят като чеверме в името на нещо и на някого.  Какви идеи? Каква България? Какви интереси? Какво бъдеще? Млъкнете по-добре! Всичко е пари и осребряване на услуги.
Типичен, но не единствен пример е Слави Бинев. От "Атака" създава ГОРД, после се вписва при патриотите, а сега ще се бори за народен представител от ДПС. Гади ли ви се? Друг човек, който може да се каже, че бе близко до младите хора, е Светльо Витков. Той упорито плюеше ръководството на Реформаторския блок и твърдеше, че няма място до тях, но днес вече е седнал кротичко в блока и ще разбива статуквото. За жалост списъкът с политическите номади е прекалено дълъг. Нечистоплътно. Гнусно. Подло. Вулгарно, ако щеш, е подобно поведение.
Преди десетки години Роналд Рейгън обяви, че "политиката е втората най-стара професия. Мисля, че е твърде близка до първата". Днес може да сме сигурни, че май вече я изпреварва.