Драскулките на живота

Много е страшно, когато един интелигент от онези, чийто глас се чува дори когато шептят и особено когато мълчат, ти каже: "Нямам вдъхновение". Много са малко вече у нас просветените интелекти, за които свободата е състояние на духа, та на човек му се иска постоянно да черпи на глътки от тяхната живителна сила, за да оцелява в засмукващото обществено блато. Не знам какъв точно смисъл вложи Джеки тези дни в думичката "вдъхновение", но ми се струва, че чрез нея изрази не толкова смисъла на творческия порив, колкото активното си отношение към света наоколо в конкретния момент. Нямам вдъхновение. Ще рече: не искам да хабя ума, сърцето и словото си за случващото се днес и сега? Макар че винаги е правил точно това...
Джеки. Анжел Раймонд Вагенщайн. Кръстен на Джеки Куган, изиграл малкото гаврошче от филма "Хлапето" на Чарли Чаплин. Гражданин на света. Роден през 1922 г. в Пловдив, расъл в Париж, учил в Москва, живял в Германия и Виена. Антифашист, участник в Съпротивата, партизанин, затворник в еврейски трудов лагер, пребиван в полицията на страшилището Никола Гешев, осъден на смърт чрез обесване, спасен по чудо след бомбардировките над София, когато затворниците са преместени в Сливен и там го заварва 9 септември. Писател, режисьор, сценарист, общественик. Един от 12-те интелектуалци дисиденти, поканени на срещата с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. Депутат. Бунтар. При цялата му кротост и толерантност към всичко различно - вечен ремсист, както би казал неговият побратим Стефан Продев. И също като него - никога непожелал да стане номенклатура.
Джеки Вагенщайн е автор на около 50 сценария за игрални и документални филми. Още с първите два - "Тревога" и "Звездите", през 50-те години печели първите световни филмови награди за България - в Германия и в Кан, Франция. Сред най-известните му сценарии са тези на филмите "Септемврийци", "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис І", "След края на света"... Много от филмите по негови сценарии са удостоени с бляскави награди на международни кинофестивали във Франция, Германия, Турция, в Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Амелино и пр. Романите му "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо", "Сбогом, Шанхай" са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, иврит. Издавани са в цяла Европа, в САЩ, в Русия, в Израел, Канада, Австралия, Нова Зеландия и дори в Китай, и са отличени с престижни световни литературни награди, включително с Европейската литературна награда "Жан Моне" през 2004 г. Той е член и на Гилдията на писателите в Ню Йорк. Световни вестници и списания се надпреварват да публикуват рецензии за творбите му - за разлика от тези в България... Впрочем, у нас - особено сценариите му по времето на социализма, твърде често са минавали през тръните на партийните "оценители". В последните години Вагенщайн получава множество български отличия, през 2003 г. е удостоен с орден "Стара планина" - І ст.
Днес, когато знайни и незнайни "демократи" слагат под ножа на своята глупост всичко и всеки, който не е пребоядисал в келепирен цвят своето социалистическо минало, своята съвест и своите идеали, Анжел Вагенщайн казва с цялата сила на своя дух: "Аз съм червен боклук! Моят приятел Валери Петров също е червен боклук. Моята много близка приятелка, която неотдавна ни напусна, Леда Милева, е червен боклук. Нейното Зайченце бяло, с което са расли тези, които днес крещят по площадите, също е червен боклук! Всъщност, кого оскърбяват те? До голяма степен оскърбяват тези, които им осигуриха възможността безнаказано да надуват вувузели. И за нас - червените, някога имаше боклуци. Ние се съпротивлявахме и бих си позволил да кажа, че се съпротивлявахме ние, а не тези от площада или техните бащи. Тъкмо заради тази съпротива рухна конструкцията на тоталитарния социализъм, без да се пролее и капчица кръв."
Всичко това е само схематично описание на "нещата от живота", както би казал Джеки. Разгърнатата панорама на това "житие като на кино", както казват събеседниците му, може да бъде обозряна в току-що излязлата нова книга на Анжел Вагенщайн "Серенада за балканска гайда", в която са събрани негови интервюта, изказвания, мнения от последните години, буквално до септември т.г. Понеже явно не може да живее без вродената си самоирония, той нарича текстовете си просто драскулки - "есета и други драскулки", чието четене е "авантюра с неизвестен край". И се обръща към читателя: "Не изключвам и вероятността просто да си на обратно от моето мнение - още повече, че твърде често и аз не съм съгласен със себе си!... Единственото ми утешение е, че цял живот съм следвал един път, богат на въпроси и беден на отговори, на който никога не съм изменил. Никога!"
Ако някога Джеки ви каже, че няма вдъхновение, отворете новата му книга и ще разберете колко много ви е казал с тези две думи... 
         

Национален дворец на културата
Панаир на книгата

АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН
ще разписва новата си книга

"Серенада за балканска гайда"
Есета и други драскулки

в събота, 12 декември 2015 г.,
ІІІ етаж, щанд 318, от 11 до 12 ч.
Разписаните книги ще се продават с 25% намаление