Дойде ли време разделно?

Георги ХРИСТОВ

България даде първата си жертва в бойните действия между Русия и Украйна. Очаквано или не, това се оказа военният министър Стефан Янев. Реакциите за изявите му от последните дни варират от "Осанна!" до "Разпни го!", но тук искам да се спра на друг аспект от настоящата криза. 

Безспорно всеки министър-председател има правото да променя състава на кабинета си. По-притеснително е желанието за "пълномащабна операция за неутрализиране на руската агентура, действаща под различни форми на прикритие във всички сфери на обществено-политическия живот на страната", изразено от водещ политик от управляващата коалиция. 

Тези желания, идващи основно от десни партии, не са нещо ново. Проблемът в настоящата ситуация е, че подобни аргументи могат да се използват за заглушаване на всички "неправилни" позиции, каквато се оказа тази на Янев. Друга опасност идва от разделянето на обществото на "агитки" и край на разумния разговор. Помните ли Джордж Буш младши и неговото "който не е с нас, е против нас". Сякаш светът е само черно-бял. Това ли искаме?

Войната си е война, независимо как я наричаме. Тези, които днес обвиняват наляво и надясно в путинизъм, нямат проблем, когато това се прави от американския президент, например. Това, което направи Русия, може да не е правилно, но абсолютно се вписва в наложения в последните години стил. Бих искал да напомня, че подобни формулировки се използват на Запад не от днес. Споменатият Джордж Буш младши беше един от новаторите в този своеобразен "новоговор" (по Оруел). Стигало се е дотам открити нападения да се наричат "хуманитарна интервенция". Именно този двоен стандарт дразни и руснаците, и много други държави по света.

България има уникалния шанс да бъде в добри отношения с почти всички (ако изключим пререканията с РСМ, но те изглеждат като дребни заяждания на фона на руско-украинските проблеми). Ще бъде голяма грешка, ако това не се използва като инструмент за мир, а вместо това се заложи на футболно "агиткаджийство". Да, ние може да сме член на ЕС и НАТО, но значи ли това, че трябва да загърбим собствените си интереси. Това ли прави Ердоган? Това ли прави Орбан? И те са членове, също като нас. Войната не е футболен мач. Във войната винаги загиват хора, а раните не зарастват с десетилетия, понякога и векове. 

Намираме се в навечерието на Трети март. Русофобите у нас стигнаха дотам, че да поставят под съмнение дори Националния празник. Може би трябва да им се напомни, че без Трети март нямаше да има нито 6-и, нито 22-ри септември. Без Освобождението просто нямаше да има България. Може би трябва да им се напомни, че Трети март няма нищо общо с омразния им комунизъм. Историческите връзки между България и Русия няма да изчезнат заради желанието на определени кръгове. Но могат да бъдат сериозно влошени. Нещата и сега не са добре, но могат да бъдат значително по-зле.

В настоящата несигурна ситуация подобни изхвърляния за "руската агентура" и опитите да се наложи грешната аналогия "руско = лошо" могат да доведат единствено до още повече дисбаланс и да пропукат и без това тънкия лед, по който ходи целият свят в момента. Безотговорно и опасно.

Да се надяваме, че Русия и Украйна ще стигнат до разбирателство, макар шансовете за това да не са големи. Защото очевидно и у нас има достатъчно недалновидни политици, които са готови да жертват дружбата между народите в името на личните си цели.