Имена
Достойният път на проф. Иван Цветков
/ брой: 224
Името му срещах нерядко по страниците на литературния и обществено-политическия печат, но не се познавахме лично. Един ден в началото на декември 1993 г. ми хрумна да го потърся и да го помоля да анализира книгите, излезли през годината, дело на писатели от нашия край. Той се оказа изненадващо любезен, като се разбрахме да се видим в София. По това време все още работеше в Литературния институт към БАН. Това беше и първото ми докосване на живо с този наш дългогодишен и скромен творец на нова литературна България. После ме покани да му гостувам в дома му, където ме потопи в своя творчески свят. Така се сложи началото на сърдечно литературно приятелство, което продължи до сетния му земен ден.
Проф. Иван Цветков е роден на 15 октомври 1924 г. в с. Неделево, Пловдивско, където завършва основното си образование. След това учи гимназия в Пловдив, но там попада в ученическите ремсови среди и скоро става един от най-ревностните участници в нелегалните младежки акции срещу монархо-фашистката власт. Ала скоро полицията попада на следите им и младият гимназист е осъден и изплаща "греховете си" в затвора през периода 1941-1944 г. Излязъл на свобода на 9 септември 1944 г., успява да завърши средното си образование през 1945 г. Работи известно време в Областния комитет на РМС. Изпратен е в Ленинградския университет, където завършва успешно руска филология, а по-късно - и аспирантура в Московския университет "М. Ломоносов".
Още със завръщането в родината му е възложено да ръководи Катедрата по руска и съвременна литература в СУ "Св. Климент Охридски". Заема се със задълбочена научно-изследователска дейност, става старши научен сътрудник I степен, а след това - и професор. Създал си име на перспективен учен, е назначен за ръководител на секцията по руска и съветска литература в Литературния институт на БАН. Така устремно и с вдъхновение навлиза в дебрите на националното ни литературно битие: като завеждащ "Критика" във в. "Литературен фронт", главен редактор на списание "Родна реч", секретар на СБП, зам. главен редактор на сп. "Съвременник" и др. През далечната 1964 г. излиза прецизно аналитичната му творба "Максим Горки и българската литература. Историко-литературно изследване". Раждат се и приносните му критични произведения "Образи и проблеми. Из съвременната литература" (1968), "Критика и белетристика" (1972), "Страници за прозата" (1978), "Литература на човешкия подвиг" (1980) и мн. др., които му отреждат място сред уважаваните критични пера в родното литературоведение.
Проф. Иван Цветков търси тенденциите на българската култура и нейните взаимоотношения с руската. Нещо, което малцина автори правят. Трудно бихме открили сред съвременното ни писателство друг автор, допринесъл толкова мащабно за популяризиране на съветската художествена мисъл под българско небе.
В разговори след промените през 1989 г. сме коментирали налаганото тенденциозно недружелюбно отношение към руската литература и култура. Това не можеше да не го безпокои, но се надяваше, че все пак ще надделее здравият разум, и вярваше, че този спад е временен и неестествен.
"Великата руска литература - казваше той - на Пушкин, Толстой, Достоевски е най-близката до нас литература във всяко отношение. Достатъчно е да си спомним думите на Пенчо Славейков за нейното значение или изследванията на проф. Иван Шишманов за плодотворното й влияние върху българската духовност и книжовност..."
Навярно така мислеха здравомислещите у нас през 90-те години, но за жалост, днес, през 2024 г., тази велика литература, която е водеща в света, дори е изхвърлена от територията на българското училище. Как ли понася тези духовни издевателства духът на възторжения знаменосец на руското художествено слово у нас, който ни напусна през есента на 2020 г., извървял достойно своя път?