Долетяхме до самия Марс...

Наталия Ячменникова

Къде ще садим ябълките?

Първите хора на Марс станаха руснакът Александър Смолеевски и италианецът Диего Урбина. Излизането им на повърхността на Марс продължи около час. За това време марсонавтите, облечени в скафандри “Орлан-Е”, трябваше с помощта на магнитометър да намерят източници на положително и отрицателно магнитно поле, да вземат проби от почвата и скалите, да ги поставят в специални контейнери и да ги транспортират до модула за приземяване. В него китаецът Уанг Юе подсигуряваше колегите си и поддържаше с тях постоянна връзка.
При второто излизане китаецът смени италианеца, а третата “разходка” отново беше проведена от руско-италианския дует. Впрочем, “последното” излизане ще бъде посветено на извънредните ситуации. По сценарий един от участниците в излизането по време на работа на повърхността на Марс трябва да падне и нарани ръката си.

На Марс - с лопатка

Марсонавтите изследваха повърхността с помощта на инструменти, разработени за нашата лунна програма: лопатка, алпинистки бастун и грайфер-захват.
Но преди да пристъпят към основната дейност, Смолеевски и Урбина изпълниха важна обществена мисия - поставиха в специални отвори флаговете на Русия, Европейската космическа агенция и Китай. Марсонавтите бяха в скафандри “Орлан-Е” - специална модификация на обикновения “звезден костюм”, в който работят в открития космос екипажите на Международната космическа станция. Така “марсианецът” е около три пъти по-лек - 32 килограма, но да се работи в този костюм не е много леко...
“Десантът” на Марс беше наблюдаван от двеста журналиста в подмосковския Център за управление на полетите. Този наплив е разбираем: цял свят се интересува от експеримента, започнал на 3 юни миналата година. Има ли живот на Марс или не - до сега на науката това не е известно. Но пилотираната експедиция до Марс вече не е фантастика: в научните лаборатории на различни страни може да се намерят десетки варианти за това, как ще се развиват събитията. Макар и все още хипотетични. Трябва да се създаде техника. Трябва да се подготвят хора: а точно с тях, както казват руските учени, са свързани основните проблеми.


Какви ще се върнат?
Пътешествието до Червената планета и обратно ще отнеме около две години. По силите на екипажа ли е такова изпитание? Известни са случаи, когато от несравнимо по-кратки по времетраене космически полети членовете на екипажа се връщат врагове. Няма ли да се стигне до побои по пътя към Марс? Може и смешен да е, но този въпрос е съвсем житейски. А отговорът трябва да му даде експеримент “Марс -500”, в рамките на който шестима доброволци ще прекарат около 500 дни в затворен комплекс, който симулира живот на космически кораб.
Полетът включва три етапа: 240 денонощия - виртуално прелитане от Земята до Марс, 30 - излизане на “марсианската повърхност” и още 240 - за връщане плюс 10 дни адаптация на околоземна орбита. Екипажът трябва да проведе повече от сто научни експеримента, една трета от които са с международно участие. Как влияе продължителната изолация между “четири стени”? Как се борят с неизбежния стрес? Как се справят с хормоните, които волю или неволю напомнят за себе си? Какво да се яде и пие, за да има и сили, и настроение?.. В експеримента учените се постараха максимално да възпроизведат марсианска експедиция. Налице е и пълна изолация на екипажа, и изследвания, имитиращи едни или други аспекти на пилотирания полет към Марс. Няма го, разбира се, главното - безтегловността. Но учените се опитаха и нея да моделират: на марсонавтите се налага известно време да спят... с главата надолу, при ъгъл на леглото минус 12 градуса. А след това да носят специални компресиращи костюми “Кентавър”, които забавят кръвообращението.

Как е устроен корабът

- Една от задачите на проекта е да се определи дали е възможен такъв полет от гледна точка на психологията и физиологията (при допустимо равнище на моделиране), и да се установят определени изисквания към реалния експедиционен комплекс, който ще полети към Марс, - казва вице-президентът на РАН, научния ръководител на Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) академик Анатолий Григорев.
Как е устроен самият “космически кораб”? Това са, грубо казано, пет метални “варела”. Общият обем на комплекса е 550 куб. метра (модул за приземяване, експериментален модул, жилищен модул, склад и оранжерия). Отделно е създаден модул, имитиращ марсианската повърхност (1200 куб. метра). Впрочем, жилищния модул отвътре е като вагон “лукс” класа, изработен от под на сауна. Дъбовите дъски са най-добрата обшивка за стените, заявяват учените. Вредните изпарения са нула. Плюс домашен уют.
Първият прототип на марсианския кораб беше построен в ИМБП с прякото участие на Сергей Павлович Корольов. Сега от тези “варели” остана само обвивката. Конфигурацията на новия кораб е съгласувана с РКК “Энергия”.


6 000 доброволци

Подготовката за експеримента продължи повече от две години. Повече от шест хиляди доброволци от 30 страни изявиха желание да “полетят” към Марс! Но малко от тях изтеглиха щастливия билет: бяха поставени много строги изисквания - и за възрастта, и за специалността, и за здравето. И даже по отношение на пушенето: никакви цигари!
Кой е в първият “марсиански екипаж”? Алексей Ситёв - командир на екипажа, на 38 години, водещият инженер-изпитател е участвал в подготовката на екипажи за МКС в ЦПК Ю.А. Гагарин. Сухроб Камолов - лекар-хирург, на 37 години, работил в Център Бакулев, участвал в операции на сърце. Александър Смолеевский - изследовател, на 32 години, военен лекар. В НИИЦ по авиационна, космическа медицина и военна ергономия е завеждал лаборатория за психофизиологични изследвания. Роман Шарл – бордови инженер, на 31 години (Франция), инженер. Диего Урбина - изследовател, 27 годишен (Италия). Инженер. Бил е член на екипажа на изследователската станция на марсианската пустиня в щата Юта (САЩ). Уанг Юэ - изследовател, 27 годишен (Китай). Работи в китайския Център за подготовка на космонавти. Участва в подготовката и подбора на космонавти.
Предстоят им още много изпитания. Както отбеляза директорът на ИМБП на РАН академик Игор Ушаков, с методите на виртуалната реалност ще се моделират и метеоритен дъжд, и прахова буря, и аварийно напускане на повърхността, и изход в комплекса за излитане и кацане...



Между другото

Пилотирана мисия до Марс може да се осъществи в рамките на 20 години, заяви на пресконференция държавния секретар, заместник-ръководител на Руската федерална космическа агенция (Роскосмос)  Виталий Давидов. “Роскосмос след година ще пристъпи към разработка на Федерална космическа програма за периода до 2025 година, - отбеляза той. - Мисля, че при разработката на тази програма ще се изясни кога ще си струва да се пристъпи към реализацията на полета до Марс”. Сега Русия разработва модул с ядрена енергодвигателна установка, която може да бъде използвана за междупланетни полети.
“Планираме марсианската мисия да бъде проведена не по-рано от 2035 година”, - казва ръководителят на Роскосмос Анатолий Перминов. Според него през следващите години нито една страна в света няма да може сама да осъществи бърз полет към Марс и към другите планети: съвременното равнище на технологично развитие не позволява това. Въпреки това ограничението може да бъде преодоляно посредством създаването на ядрена енергодвигателна установка. С нейна помощ ще можем да достигнем до Марс за около 90 дни.


Проект номер десет

По данни на един от основните космически портали, американците са провели анкета сред своите специалисти за най-значимите проекти в Съветския Съюз и Русия в областта на космонавтиката. На 1-во място те поставили първият спътник, на 2-ро – полетът на Юрий Гагарин, а на 10-то - проектът “Марс-500”.

За какво мечтаеше Сергей Корольов

През 1960-1964 г. под ръководството на Сергей Корольов и Михаил Тихонравов едновременно с корабите “Восток” и “Восход” беше разработен проект за ракетнокосмически комплекс за осъществяване на експедиция до Марс. Ето какво разказва Владимир Бугров - един от основните разработчици на проекта в известната Корольовска фирма ОКБ-1:
- Марсианският пилотиран космически комплекс се състоеше от: орбитален комплекс (с тегло 55 т.) с тежък междупланетен кораб и ускорителен ракетен блок; комплекс за кацане (с тегло 30 т.) с аеродинамичен щит за спиране, спирателна ракета, устройство за кацане и марсиански кораб (състоящ се от ракета за излитане и кабина за завръщане); ускорителен ракетен комплекс. Общото тегло на комплекса достигаше 400 тона. Той трябваше да се събира на орбита, заради което бяха необходими още 4-6 пускови ракети Н1. Събирането и изпитанията беше възложено на космонавтите от отряда, който беше специално създаден от опитни специалисти от ОКБ-1 и завода. Корабът беше разчетен за трима души.



Екипажът трябваше да проведе повече от сто научни експеримента

Марсонавтите трябваше да спят... с главата надолу, при ъгъл на леглото минус 12 градуса