Докога ще задаваме само въпроси

Феноменът на нашето време, социалните мрежи, не залива повсеместно целокупния български народ. Гледа се телевизия, и то със съзнанието, че и там "лъжат на поразия". Но поне може да се превключват програмите и дори да се гледат чужди, не само западни. Каквото и да си мислят и очакват рекламодателите, превключването се случва най-вече по време на реклами. Едва ли някой би искал непрекъснато да му се напомня за болки ту в ставите, ту в корема, да не говорим за простатата, която "алармира". Лекарите си правят оглушки, независимо че рекламираните лекарства, повечето вносни, завършват с подчертано напомняне, че може да се ползват без "лекарско предписание". Важна подробност, защото не се харесва висенето с часове пред кабинета на "домашния лекар", който почти задължително изписва панацея срещу здравословен проблем, която се намира "съвсем наблизо, в аптеката на ъгъла, и там е на приемлива цена". Иначе лекарите си имат и проблеми. Като всички из Отечеството. Отдалечаването от човешките ценности и доброто възпитание си е едва ли не нещо нормално днес и съчувствието изчезва за часове. Другото е, че единици лекари - началници или специалисти, създали си през годините име на добри диагностици, получават заплати, които десетки пъти превишават заплащането на редовите лекари и медицинския персонал. А ако тава се случва в държавните или общинските болници, тогава напрежението трудно се замита. Да не говорим за условията, в които се налага да работят, особено в провинцията, или за липсата на модерни медицински апаратури. Фактът, че все още много българи поемат към медицинския квартал на Истанбул, привлечени от реклами или насочвани дори от наши лекари, работещи в частни болници с чужди собственици, търсят спасение от тежки болести, е красноречив. В Турция здравеопазването, най-вече в Истанбул, е доведено до ниво на добър бизнес с предлагане на скъпи, но модерни здравни услуги. И пазарният механизъм е прострял лапи и у нас. Знам си, че не е само в тази област, но е потискащо да се търси помощ навън. Сякаш държавата се е предала и по това направление въпреки конституционното задължение да осигурява здравеопазване на гражданите си. Мерките, т. е. средства на парче, някой и друг милион, се обещават, дори се дават, но кой знае защо кацата е без дъно. Все не остава време, а може би липсва и експертен капацитет да се изгребат авгиевите обори на здравната ни система, която замени онази от соцвремената. Онази, по която българите на достолепна възраст ронят сълзи. Другите ругаят управници и пустосват де що има чиновници, включително лекари, но гневът им стига до мрежите. За братята цигани дори не си струва да се споменава. Те си имат свои правила и с лекарите постъпват така, както си карат каруците из т. нар. луксозни квартали на столицата - всяка събота и неделя и нищо не е в състояние да промени ситуацията. Столичани така и така са свикнали, ще издържат. Както издържат и на онзи въздух, който бил опасен за здравето, но си го гълтаме вече години. Уж Столичната община взимала мерки и знаела откъде идва замърсяването на въздуха, но кашлицата на живеещите в София не спира. Уж автомобилите, онези старите, от които Европа последователно се освобождава, щяха да бъдат спирани като една от причините за сивотата, в която се къпе столицата ни през ден, но нещо не се получава. Просто бизнес, а там държавата се оказва безсилна. Липсва примерът. Народът е един, вече 7 млн. само. Онези с неимоверно големите доходи и спестявания в милиони били 150 хиляди, изчислили синдикатите. Те диктували условията. Е, докога? Всъщност докога ще задаваме само въпроси? Този път защо не се търсят отговорите?