Докога ще се подмята Законът за езика
През изминалите 20 години в архива на Народното събрание са погребани близо 20 законопроекта в защита на българското слово...
/ брой: 115
Повече от 20 години депутати от различни парламентарни групи периодично внасят в Народното събрание законопроекти за българския език, които след обсъждане (а понякога и без обсъждане!) биват отхвърляни и изпращани "към дело", образно казано - погребвани в архива на родния парламент. При това - без някой да даде каквото и да е елементарно обяснение за това бюрократично размотаване. Прочее, "железни" аргументи винаги се намират. Срещу мотивите на вносителите най-често се изправят със своята аргументация представители на различни ведомства и комисии, висококомпетентни юристи, филолози и лингвисти, медиависти, дори ченгета и финансисти, капацитети по маркетинг и реклама, по електронни медии и... вероизповедания. Ако пък везните наклонят в полза на някой от внесените законопроекти, тогава на помощ се притичват политическите оратори и демагози, пишман дидактици и граматици.
Идеята за такъв закон
принадлежи на писателя Николай Хайтов, който още през 1994 г., като председател на Съюза на българските писатели, внася в 36-то Народно събрание (1991 - 1995 г.) един от първите законопроекти. Още тогава известният родолюбец и автор на "Диви разкази" възкликва в едно свое интервю: "Да, от Съюза на писателите дадохме проект на закон за езика, изготвихме го, обсъдихме го, приехме го. Чудесен закон, но той седи, седи. "Виси", както се казва в Ботевото стихотворение "със страшна сила" там в архивите на комисията в парламента и никой не се сеща за него." Значи Хайтовият законопроект е бил забутан в някой прашен килер и оттогава ни кост, ни вест от него.
Следват куп законопроекти
По време на 37-то Народно събрание (1995-1997) Гинчо Павлов внася проект на Закон за ползване и защита на българския език; в 38-то събрание (1998-2001) проект на специален закон за чистотата на словото внася Йордан Соколов; три проекта на закон за ползване и защита на българския език представят Александър Пиндиков, Любен Корнезов и Драгомир Шопов; в 39-то Народно събрание (2001-2005) проектозакон за защита на българския език предлагат Николай Хайтов и Марко Семов; проект на закон за чистотата на българския език внасят Емил Кошлуков и Огнян Сапарев; друг проект на закон за българския език предлагат Елка Анастасова и Огнян Сапарев; нов проект внася Александър Пиндиков; законопроект за използване, защита и разпространение на българския език предлага Станчо Тодоров на 8 декември 2005 г.; проект на закон за използване, защита и разпространение на българския език внася през 2010 г. Никола Увалиев; закон за защита на чистотата на българския език замисля Емил Караниколов от ГЕРБ през 2011 г., който има амбицията "езикът да остане достъпен и разбираем дори за баба Пена от Бусманци". Най-сетне на 28 юни 2011 г. проф. Любен Корнезов внася проект на закон за българския език от името на "Коалиция за България"; на 4 август 2011 г. проект за закон за българския език от името на "Атака" внасят проф. Станислав Станилов и Огнян Стоичков. Всички от тези предложени законопроекти в края на краищата са отхвърлени и запратени към архив.
Особено показателно е бламирането
на последните два законопроекта. Първоначално уж за тяхното приемане дават съгласието си не само парламентарните групи на вносителите, но и депутатите от ГЕРБ. Но когато идва ред за тяхното приемане, те се отмятат. Така на 3 май 2012 г. с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция, ДПС и част от левицата двата проекта са отхвърлени.
Много красноречиви са манипулативно "организираните" становища на различните ведомства и експерти, които "аргументират" бламирането на проектите. Според становището на МК, подписано от В. Рашидов, те "възпроизвеждат разпоредби на други закони и Конституцията", поради което МК смята за "нецелесъобразно приемането на закон за българския език". Според мнението на МВР, подписано от Цв. Цветанов, в "Конституцията и законодателството имало достатъчно гаранции за защита на българския език като официален", което не обосновавало "нова законодателна уредба". Шефът на СЕМ - Г. Лозанов, повтаря становището, че "въпросът за изучаването, ползването и опазването на българския (книжовен) език е законодателно уреден", а СЕМ приемал "идеята за съхраняване чистотата на българския език по... принцип". Доста странно върху фона на тези становища стои заключението на дирекция... "Вероизповедания" и нейния шеф Емил Велинов, който не споделял "философията на проекта" и отхвърля приемането на закона.
Скандален е самият факт
че в продължение на повече от 20 години в парламента се проваля приемането на закон за българския език. Става така, че след като предложените законопроекти престоят в съответните комисии година или две, по една и съща процедура те се отхвърлят от политическите партии. Не е трудно да се забележи колко "сериозни" са аргументите на техните опоненти. А това, че един от първите вносители на законопроект за българския език е Николай Хайтов, няма никакво значение. Както е оставен без последствие и законопроектът, внесен от такъв авторитетен представител на десницата като Йордан Соколов. Без значение е и това, че подобен законопроект се внася от един компетентен юрист и дългогодишен политик като проф. Любен Корнезов, от учен като археолога проф. Станислав Станилов.
Във всеки случай не е трудно да се разбере, че при отпращането на Закона за българския език в "девета глуха" е повлиял не толкова политическият "цвят", колкото по-скоро... личните интереси на народните избраници.
Кипи безсмислен труд
Коват се проектозакони за защита и закрила на българския език, на родната азбука и слово, докато най-сетне стане ясно, че това било... безсмислено. Иначе казано: "Кипи безсмислен труд". Най-железният от всички железни аргументи на противниците на тези законопроекти е, че повечето от техните точки и алинеи вече се съдържат в Конституцията или в други закони. Другият мотив на враговете на "излишните" проекти е, че българският език не се нуждае от регламентиране със закон. Достатъчно е да се повишава грамотността на учениците в училище и общата култура на населението, за да бъде решен... "въпросът с езика". Не на последно място бедата за езика ни идва от криворазбрания "демократизъм" на учени люде, които в стремежа си да се представят като "ларж" интелектуалци застават срещу излишните "ограничения" на българското слово.
"Да, обаче - не!", както обича да казва често дядо Петко Бочаров. Не, защото в конкретния случай не става дума само за принизена правоговорна и правописна грамотност на народа, а за комплекс от проблеми, свързани с пословичната немара срещу българското слово. На първо място тя се насажда от така наречените електронни медии, които ни заливат с англоезична реч, с брутална подмяна на българския език от чуждици. На второ място се тиражира чрез парадиращото опростачване на "жълтите" издания и тарикатското "арго" на нашего брата журналистите от останалите вестници и списания. На трето, ако не на първо място, идва латиноезичната реклама, с която ни облъчват същите електронни медии и улични билбордове, табели на магазини, кина, бинго зали и пр. Близо 95 на сто от продуктите в търговските вериги са с етикети на латиница, включително произведените в България стоки, показват наблюденията на специалисти.
Такива закони съществуват
в повече от 29 страни на света. В Литва, Латвия и Естония е предвидено създаването на особени комисии, които да следят за чистотата и книжовността на официалния език. В Латвия тази комисия се нарича Комисия по термините и чуждите думи. В Литва Държавната комисия по езика установява тенденциите за запазване на официалния език и одобрява езиковите норми. В Полша съществува Съвет за полския език, който изготвя доклади за парламента. Съветът дава заключение за употребата на полския език в обществената дейност и правния оборот.
В Латвия държавата трябва да следи за защитата на езика и за неговото развитие. Създаден е център за официален език към Министерството на правосъдието, който съблюдава прилагането на закона. В Естония всеки, които наруши законните разпоредби за езика, носи административна отговорност.
Особено показателна в това отношение е Франция, където повече от 20 години се прилага законът "Тубон", който защитава френския език от англоезичната езикова инвазия на работното място, в търговията, рекламата и пр.
Крайно време е да спре
това бюрократично размотаване на Закона за българския език, което не прави чест на българския парламент и в известен смисъл потвърждава всеобщото впечатление, че там не се създават така необходимите на обществото ни закони, а по-скоро се уреждат лични сметки и интереси. Несериозни са "аргументите", че законът бил "дублирал" Конституцията и други български закони. Не е вярно, че в тях има "достатъчно гаранции за защита на българския език като официален". Не е истина, че е "законодателно уреден" въпросът с "изучаването, ползването и опазването на българския (книжовен) език".
Тъкмо обратното, именно поради липсата на ясна и строга законодателна рамка се шири чуждоезиковата инвазия в електронните медии и рекламата. СЕМ отдавна му е пуснал двата края и по този начин регламентира езиковия снобизъм и немара. Трагично е опростачването, от което гъмжат жълтите издания. Надписите на латиница са превзели над 95 процента от табелите на фирми и магазини в страната. Писането на "шльокавица" в интернет е на път окончателно да измести кирилицата.
Законът за опазване на българския език и българската азбука трябва да бъде приет час по-скоро. Време е най-сетне председателят на българския парламент да докаже, че има воля и достойнство да спре това позорно подмятане и размотаване; да сложи точка върху тази срамна игра на лични и други интереси. Време е.