Докъде се докарахме

Една, макар и не неочаквана, но изключително притеснителна статистика, която очертава голям проблем в българското земеделие и икономика въобще, бе обявена вчера. За миналата година сме сред трите най-големи вносители на турски плодове и зеленчуци. Подобна би била картината и ако погледнем статистиката на македонците или на гърците, например. За екзотика по нашите пазари днес се смята българското производство. Това - в страната, която изнасяше плодове и зеленчуци в цял свят. Заради недалновидната политика в отрасъла на поредица правителства след 1989 г. от голям производител и износител на плодове и зеленчуци, станахме консуматори на вносна продукция. То и селата се обезлюдиха.
Тук е необходимо да припомним, че добре развитите аграрни държави в ЕС, а и не само те, получават много по-големи от нашите субсидии, което прави нашите продукти неконкурентни. Но за дереджето ни сме си виновни основно ние. Положението е почти същото и в другите отрасли на индустрията ни.
Още когато пое поста, министър проф. Димитър Греков заяви готовност да работи в посока, която да даде тласък на родното производство. Бяха взети и мерки в защита на българските производители. Необходимо е обаче много, много повече и то в един продължителен период от време. Всъщност растежът в земеделието и конкретно в производството на плодове и зеленчуци може да бъде ключ и за растежа на икономиката ни като цяло. Възможно е това да изглежда смешно на онези, които като мантра повтарят години наред, че за да имаме по-голям ръст в икономиката, са ни необходими чужди инвестиции и високи технологии. Но те изпускат едно. Да, необходимо е развитие на високите технолигии, но за да вдигнем икономиката си на крака, е необходимо съживяване на българското производство. И не само на земеделието, а на цялата ни индустрия. Трябва да се произвежда, а не да чакаме отвън и отгоре.
Колкото до земеделието - то е само един лакмус, който показва докъде сме се докарали.