13 Април 2021вторник14:38 ч.

Йордан Йовков

ПЕГАС

Имена

Добруджанските пътища на Йордан Йовков

140 години от рождението на писателя

/ брой: 217

visibility 1929

Скъпи читателю, 

В днешния брой на "Пегас" ще отбележим 140-годишнината Йордан Йовков. Вярата в красивото в човека, която е водеща в творчеството на именития разказвач, ни е толкова нужна в днешното съвремие. Затова и Петър Доневски ще ни поведе по добруджанските Йовкови пътища в търсене на красотата.

Петър ДОНЕВСКИ

Когато с бялата си лада съм прекосявал безкрайната Добруджанска равнина, винаги съм се спирал на някой кръстопът, сядал съм до самотно дърво и с отворена уста съм се захласвал от долитащата до паметта ми песен на колелетата, на ония Сали-Яшаровите каруци, трополещи по прашните пътища към Антимовския хан, които пеят със звуци, като че ли в железните им оси лъха някаква скрита, галеща душата, музика. Музика, която само един Господ знае как извира и как ги е майсторил прочутият майстор на каруци от Али Анифе Сали Яшар. Мислех си за тоя чуден човек, влюбен в живота, мислех си и за вълшебника автор на "Песента на колелетата", на "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци", "Край Места", "Те победиха", "Албена", "Боряна", "Чифликът край границата", "Женско сърце", "Ако можеха да говорят" и другите Йовкови романи и драми, които остават дълголетни в съкровищницата на българската книжнина, и за техния автор, който никога няма да бъде забравен, независимо колко поколения ще идват и ще си отиват. Защото чудният му дар на разказвач събира в себе си и художествена дарба, и умение да прониква в душите на хората, да разбира техните радости, тревоги, съмнения и чувства, да осветлява в творчеството си всичко онова, което е прекрасно и хубаво.

Творецът описва живота на българския селянин и жителя на малкия провинциален град и, без да ги откъсва от естествената им среда, ги издига до равнището на универсалните литературни образи, като по този начин разкрива душата на българина в цялата му сложност и богатство. В основата на всяка творба стои действително преживяване и почти всеки сюжет ни отнася в средата, в която е живял и добре познавал писателят. Йовков пише за зелените добруджански поляни, наполовина в сянка, наполовина заляни със слънце, стада овце, бели върволици от гъски, стадо коне и други млади жребци, препускащи с буйни гриви един срещу друг с цвилене, за светлините, които залезът хвърля в небето, и опияняващи лястовици, които летят низко над земята.

Като селски учител Йордан Йовков прекарва дълги години в народна среда, сред добруджанското селячество и отчасти сред жителите на провинциалния град. Там прави наблюдения, в съзнанието му се запечатват картини и образи, които по-късно намират място в неговите разкази, романи и драми. Действителността, която непосредствено познава, за него е рудник, който му дава богат творчески материал. Неговото повествование тече естествено, непринудено и съвсем душевно човешки. От неговите герои Моканина, Иван Белин, Василена, Албена, Боряна, Серафим, Сали Яшар, Шибил лъха нравствено удовлетворение и вечната непомрачена духовна красота и доброта за хората.

Роден в с. Жеравна, Сливенски окръг, на 9.11.1880 г., Йовков прекарва в родния край детските и юношеските си години и учи в селското училище до трети прогимназиален клас, но още 13-годишен се запознава с добруджанските простори, където по установена традиция жеравненските и котленските овчари водят овчите си стада на паша. Не след дълго и Йовковото семейство се премества в с. Чифуткьой (днес с. Йовково). Скоро обаче бъдещият писател отива да учи в София. Завръща се 19-годишен и започва работа като учител в добруджанските села. Принуден е да напусне за кратко учителската професия, за да отбие военната си служба в школата за запасни офицери в Княжево. Записва се да учи в Юридическия факултет, но поради смъртта на баща си и липсата на средства прекъсва образованието си и пак се завръща в Добруджа, където е учител в селата Мусубей (Долен извор), Сараджа (Росица), Каралии (Красен). Тук го заварва и обявяването на Балканската война. След войната пак е в Добруджа, установява се в Добрич, където се жени за Деспина Колева.

След като Добруджа е предадена във владение на Румъния, писателят е принуден да я напусне. Понася много тежко този факт. И като творец завинаги остава в своята Добруджа - в света, създаден от своеобразното преплитане на спомен, блян и мечти, които за него стават втора, по-действителна от живата реалност. 

Дарбата на Йордан Йовков като талантлив автор е усетена от много негови приятели и влиятелни личности и най-вече от тогавашния министър-председател на България Александър Стамболийски, който през септември 1920 г. го назначава за чиновник в българското посолство Букурещ. Тук писателят прекарва седем години. Именно в Букурещ сътворява "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан". 

Съществена част от творчеството на Йордан Йовков са неговите военни разкази. Сякаш чуваме завещанието на нашите родолюбци бащи и деди, които са тръгвали на смърт за едно свято освободително дело, за защитата на майка България. Авторът на "Земляци", "Балкан", "Българка", "Те победиха", "Последна радост" ни оставя богатство от мотиви, образи, идейно емоционално внушение и изображение на войната, която носи на човечеството неизбежно злини като смърт, глад, болести, страдания. Пресекли съдбовно историята на България, тези войни са изстрадани душевно от Йовков като лична участ. Той участва в боевете при Одрин и Чаталджа, по време на Междусъюзническата война пак е на фронта и е ранен в крака. От бойните полета носителят на Ордена за храброст подпоручик Йордан Йовков изпраща до военните издания своите разкази и кореспонденции. Лично изстраданата национална драма помага на автора да намери верния път на извеждане на българския разказ в нова форма и животопластичен етап от неговото развитие.

Писателят разбира, че изкуството трябва да бъде преди всичко национално и на тази основа да формира своя светоглед. И ако внимателно се вгледате в неговите творби, ще видите, че Йовков акцентира върху българските нрави, обичаи и традиции, търси нравствено-психологическото душевно изживяване на своите съвременници, извлича националното от конкретните специфично обагрени черти на една кръвно свързана с биографията му географска област, в чийто характерен бит творецът оглежда нещо по-широко, значимо от този бит - душевността на българина и родолюбието му.

Силна и богато емоционална е Йовковата селска проза. Основните устои на писателския художествен свят се градят върху безкрая на широките добруджански полета, където човекът е частица от природния свят и живее в една още ненарушена хармония с природна красота... Равнината, тишината, въздуха, простора и ненаплашените птици. Светът на твореца е някогашният довоенен живот в Добруджанските села.

Колко човечност, колко сърдечност има в творчеството на Йордан Йовков... Ала погрешно е да се смята, че писателят изобразява изключително положителни изяви и доволни лица. Напротив, в неговите творби доста често се срещат ярки картини на мъка и скръб, неволя и бедност, престъпления и нравствени падения, но моралната извисеност е обоснована с удивителна художественост.

Та в кой ли разказ писателят не е вложил своето сърце и душа! Почти всичките от "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", "Ако можеха да говорят", "Чифликът край границата", както и другите Йовкови произведения, са шедьоври в българската белетристика, защото това се обуславя и от майсторството на разказвача да използва живата гъвкава българска реч. Езикът на писателя е обагрен от словесното богатство, с което си служи нашият труженик в златния Добруджански край. Произведенията на Йовков са ценен дар в българската книжовна съкровищница... А защо не и в европейската и световна класика. Защото в творчеството му, освен тъга, има и духовна вяра в живота и красивото в човека, нещо искрено и светло, което го сродява с великите руски художници на словото, особено с Тургенев, Толстой и Чехов.   

Радев свиква Народното събрание на 15 април

автор:Дума

visibility 116

COVID-19: Продължава спадът на настанените в болница

автор:Дума

visibility 111

Най-висока смъртност у нас от един век

автор:Дума

visibility 416

/ брой: 71

Над 40% срив в приходите на хотелиерите

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 71

Бизнесът очаква 15,5% спад на инвестициите в промишлеността

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 71

Авиацията поиска от парите за концесията на летището

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 71

"Български пощи" алармират за нова измама

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 71

Искат оставката на Шарл Мишел заради "Дивангейт"

автор:Дума

visibility 88

Израел с диверсия в ирански ядрен обект

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 71

Сърбия разтревожена от база на Косово

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 71

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 337

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 175

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ