Добре дошли в кучкарника

През 1925 г. Михаил Булгаков пише повестта си "Кучешко сърце", която вижда бял свят едва през 1968 г. В нея е описана шантавата случка за това как един учен в следреволюционна Москва превръща едно куче в човек. Сатиричният талант на Булгаков е много скептичен - в момента, в който става човек, кученцето придобива всички отвратителни черти на хората. Заради това хуморът в книгата е черен - човекът не е венец на природата, а някакво шумно и скандалджийско изключение от общия вселенски ред.
През 2011 г. премиерът на България, зареден от силата на единствената прочетена в живота му книга ("Винету" от Карл Май), реши философски да обяви на света, че кучетата приличат на българите - трябва да ги държиш здраво. Това изречение е осъзнат мироглед. Полицейската психика не притежава втори пласт. Тя самичка се саморазобличава.
Премиерът не вижда политическа разлика между хората и кучетата. Вероятно заради това настоява да управлява с викове, команди и затегнати каишки. Сравнението е израз на управленска фантазия - премиерът иска дресиран народ, който върти радостно опашка при най-малкия жест. Очевидно вече го дразни сподавеното мърморене и недоволството, което кипи в очите на хората и в техните проклятия към властта. Проблемите му щяха да бъдат лесно решими, ако имаше народ от кучета. Полицейската държава е възможна обаче само ако хората си повярват, че са кучета и харесват да бъдат третирани така.
Ако днес беше жив, Булгаков щеше да се зарадва да види изявлението на Борисов. То би потвърдило всичките му основания за мрачна ирония върху природата на хората. И щеше да го накара да заобича кучетата още повече.