Днешният ни дълг

Евгений БЕЛИЙ,
зам.-председател и гл. секретар на БАС

Всяка година на 11 април се връщаме назад в миналото, за да си припомним ужасите на войните, създали лагери и затвори, в които са унищожавани милиони невинни хора - жени, мъже, деца, старци, непринадлежащи към арийската раса, хора, които не споделят расистки и ксенофобски идеи и идеологии.

Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма обявява 11 април за Международен ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войните, който е утвърден и с решение на ООН през 1946 г. 

Връщането назад към мрачните периоди на ХХ век е тягостно и тъжно. Но сме длъжни да напомняме ужасите, преживени от милиони по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, за да предпазим днес младите хора от надигащата се неофашистка вълна.

Ето кратката, но ужасяваща, история на един от големите концлагери, създаден на територията на Германия. През юли 1937 г. в планината Етелсберг близо до Ваймар е построен концлагерът "Бухенвалд" за политическите противници на нацисткия режим, за криминални престъпници, "асоциални елементи", евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната секта "Свидетели на Йехова" и хомосексуалисти. Тук са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - "Заксенхаузен", "Заксенбург" и "Лихтенбург", по-късно - и затворници от други държави. В момента на освобождаването му 95% от затворниците не са били немци. От 1937 до 1945 г. през този лагер са преминали 250 хиляди човека, от които 

над 50 хиляди са загинали

Основен контингент на лагера са били евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света. Смъртността в лагера е висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано по чудовищни начини - чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел. През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. - като автономен концентрационен лагер. През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия. Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия. През 1958 г. в "Бухенвалд" е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите тук.

На 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер - "Освиенцим", близо до Краков в Полша. Хитлеристите изграждат огромен брой концлагери в окупираните от тях страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други хитлеристите построяват фабрики на смъртта. В тях са унищожавани по-няколко хиляди човека на ден. Точната бройка на убитите в "Аушвиц" не може да се каже, тъй като част от постъпилите с вагони хора не са регистрирани, а директно са насочвани към газовите камери. Според съвременни историци, в "Аушвиц-Биркенау" са депортирани над 1 300 000 души от цяла Европа. От тях 1 100 000 са били убити, 1 милион са били евреи. Около 900 хиляди от депортираните са изпращани директно в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от болести, недохранване, мъчения, медицински експерименти или по-късно са били обгазявани.

Черната статистика на големите концентрационни лагери показва, че в лагера "Освиенцим" са унищожени 4 милиона души. От 13 000 съветски военнопленници при освобождаването на лагера са останали едва 97. Всеки ден по около 7 хиляди души били умъртвявани в газовите камери. В лагера "Треблинка" са унищожени 3 милиона. В "Майданек" - 1 380 000 - мъже, жени, старци, деца.

През нацистките лагери на смъртта

преминават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята не познава!

У нас монархо-фашисткият режим също изгражда лагери и затвори, в които са задържани дейци на Съпротивата и евреи, една част от тях са убити без съд и присъда. От 1923 до 1944 г. през полицейските участъци, концлагерите и затворите са преминали над 1 милион души. Лагерите "Гонда вода", "Св. Никола", "Рибарица", "Еникьой" и др. ще напомнят за онова жестоко, нечовешко време.

През зловещата 1925 г. в затворите попадат десетки хиляди. Масово, без съд и присъда, са унищожени българската интелигенция и стотици честни българи, противопоставили се на монархо-фашисткото управление. Фашистките престъпления през 1923-1925 г. мотивираха световната общност да организира международно антифашистко движение в защита на жертвите на "белия терор" у нас.

От януари 1942 г. до септември 1944 г. през ада на фашистките полицейски участъци преминават 64 345 бойци за свобода и социална справедливост, а 31 540 души са били в концлагерите. От 22 юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. са убити 9480 антифашисти и над 20 000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци, на смърт от военните съдилища са осъдени 1590 души.

У нас монархо-фашистките правителства не жалеха средства, за да мотивират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 г. властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През двете фази на Отечествената война нашият народ даде 32 000 убити и осакатени войници и офицери.

В България с обединените усилия на всички прогресивни хора и на Българската православна църква бяха спасени от депортация 50 000 български евреи, за съжаление 11 300 евреи от "присъединените земи" са изпратени от нашата фашистка власт директно в газовите камери.

Чест прави на България, че започва съдебни разследвания, свързани с Холокоста, преди да е свършила Втората световна война. На 7 март 1945 г. в София се събира Седми състав на Народния съд - чисто български съд, който работи съгласно българското законодателство срещу българи, взели участие в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са обвинени за съучастие в плана на Хитлер за систематично изтребление на всички евреи в Европа. Състоялият се през март 1945 г. съдебен процес е първият процес срещу Холокоста в света. Материалите от него са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.

Днес, когато десни апологети

отричат да е имало фашизъм у нас

основната задача на всеки български антифашист е да защитава историческата истина за антифашистката съпротива, да дава отпор на съвременните форми на неофашизма. За съжаление, уроците на историята бързо се забравят. Под маската на загриженост за съхраняване на националното самосъзнание у нас се възстановиха съюзи и се учредиха партии, изповядващи фашистка идеология, въпреки чл. 4 на Парижкия мирен договор от 1947 г., според който България се задължава да не допуска занапред съществуването и дейността на фашистки организации.

Много е страшно в днешно време млади хора да участват във факелни шествия с почит към човека, който създаде фашистките легиони у нас - ген. Луков. Въпреки членството на България в ЕС и факта, че в Европа фашизмът отдавна е заклеймен и в никоя европейска държава фашистки лидери не се реабилитират и не се честват, у нас това се оказва възможно. България е и единствената страна, която оправда лицата, виновни за въвличането на държавата във Втората световна война на страната на фашистите, довели я до Трета национална катастрофа. 

Ще цитирам дълбоко уважавания антифашист Анжел Вагенщайн, който казва: "Антифашизмът не е втренчване само в мрачното и славно минало, а жива съвест на днешния и утрешния ден".

В момента България е най-бедната държава в ЕС. Българският преход се оказа най-разрушителният в цяла Европа. Корупцията у нас е най-страшният бич, оплел всички сектори - икономика, политика, образование, здравеопазване, култура. Затова днес българското общество има крещяща нужда от справедливост и солидарност. А те може да станат реалност единствено чрез изчистването на държавното управление от мутренските олигархически кръгове и от хората, лобиращи за интересите на чужди държави.

В по-голямата част от страните на Западна Европа и ЕС в стремежа си да се задържат по-дълго на власт десни либерални партии са готови на всякакви "компромиси", като предлагат големи (широки) коалиции за съвместно управление със социалдемократически, социалистически и други леви партии. Но тези коалиции доведоха до срив на левитe партии в Западна Европа, защото дясната политика е свързана с обогатяване на богатите и ускорено обедняване на бедните.

Ние, българските антифашисти, заедно с левите партии и прогресивно мислещите хора отново трябва тревожно да бием камбаните на "Бухенвалд". Кръвта на убитите, мъките и страданията на милионите невинни хора ни призовават: "Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век!"