Длъжници на човека, морето и Вярата...

Мая ВАПЦАРОВА

Наследница съм на българи, на разстреляни поети, на онези, които дори и мъртви, днес променят бъдещето на страната ни.
Нито един човек не живее и не умира напразно!
А ние, които живеем днес, сме длъжни да докоснем епичността на нашия път в живота, да стигнем до нашия велик ден. Сами избираме посоката, а тя се превръща в тласък към нашата кауза.
Българийо! Към тебе се обръщам. И с болка споделям тези редове. Не разстрелвай повече разстреляни поети, за да ги харижеш на чужди, измислени страни.
Днес трябва да направим преоценка на нашата свобода. Свидетели сме на безцеремонна продажба на хора, на човешки органи, на история, на език, дори на цели държави. Тези търговци безобидно ги поставяме в графата на обикновените предатели.
Това са съвременните убийци. Хора, загубили смисъла на човешката свобода, превърнали я в средство за печелене на пари. Свободата не е материя. Свободата е сакрално лично понятие. Тя не може да се променя. Няма чужда свобода.
Нима тези шестимата, пред чиито кости се покланяме на 23 юли, не биха желали да чуят песента на птиците, първите думи на внуците си, да изграждат бъдещето на страната си?
Днес всеки се е втурнал по жълтите павета към властта, за да отнеме малкото останала свобода на други хора и да се превърне във верен слуга на парата, еничар на материалното.
Къде изчезнаха личностите на България? Къде отива България?
Разбрах, че минава не времето, минаваме ние. И ако тяхната вяра и тяхната поезия изчезнат или ги заличим, заличаваме и живеца в нас.
Не търся опора в йерархично издигнали се чиновници. Обръщам се само към теб, Народе български, защото ти изгради в далечното минало своя древен дух, своите граници, своята националност от прашинките на пепелта, от костите на разстреляните поети. Тя полепна и се циментира здраво във вените ни, в хранопровода, през който поглъщаме и миналия, и днешния ден.
Ние всички сме наследници на Ботевата и Вапцаровата поезия. На идеите на Левски и Гоце Делчев. И сме длъжници на човека, морето и Вярата. Нека тя винаги стимулира духовния устрем. Нека винаги бъде една трайна светкавица в непрекъснатото движение на светлината на нашите мечти. Корабите следват съдбата на хората. Дано никога не угасне онзи див, необуздан копнеж, направляван от "едрите звезди над Фамагуста".  
Затуй, Българийо, към тебе се обръщам и ти поднасям цветето на паметта, пораснало там някъде в пепелта.
Сигурна съм, че не ще намериш наш дух в чужди, фалшиво заченати страни!