Дипломация в сянката на силата

Петър КУЦАРОВ

Изминалата година бе сложна за световната и европейската дипломация. Тя бе наситена с противоречиви събития, които оказват сериозно влияние на международната обстановка. Това са глобалната финансова криза, която срина доверието към световните финансови институти, създадени след Втората световна война. Въпреки очакванията, плодовете на Арабската пролет не дадоха предполагаемия резултат, а поставиха редица въпроси и съмнения за геополитически действия на Запада. 2013 г. настъпи под акомпанимента на бойните действия в Сирия и финансовото разделяне на Европа. Всичко това напомня на политици и дипломати, че съвременните конфликти нямат силово, а дипломатическо решение.
Оценката за дипломацията през 2012 г. се побира в едно изречение: тя остана в сянката на военните конфликти, а дипломатическият натиск отстъпи пред силовите и икономически лостове. Българската дипломация от своя страна не можа да отчете видим за хората успех, както бе през 2007 г. с изписването на еврото на кирилица. Закъснялото приземено отношение към политиката на Македония едва ли може да се определи като успех. Външният министър бе зает да твори вътрешнополитически гафове и да умножава своите провали. Ще се запомни обаче с обвинението, че ЕС борави със слухове. Направено при това, за да защити кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия. Интересно - само за външния ни министър не бе ясно, че това е кауза пердута. Изниква въпросът дали така успешно той се ориентира и в сложните външнополитически проблеми.

Снимка БГНЕС
Николай Младенов снима с телефон животновъди преди началото на редовно заседание на Министерския съвет

Участието на България - пряко и косвено - в събитията в Сирия и Афганистан, "влаченето" на въпроса с атентата на летище Бургас също не носят положителни точки на правителството. Срам за българската дипломация, за поста министър-председател на България ще остане картината със

спящия Бойко Борисов

обиколила световните електронни медии, по време на церемонията за връчването на Нобеловата награда за мир на ЕС.
Дванадесетте месеца на годината бяха изпълнени с конфликти и дипломацията не успя да ги регулира чрез преговори и компромиси. Непрекъснатите горещи военни сблъсъци в Афганистан, гражданската война в Сирия, напрежението около Иран, сблъсъците в Африка се превръщат в продължителни конфликти, които носят белезите на локални войни и не затихват, а се разширяват в географски план. При това икономическата криза разпростира сянката си върху всички дипломатически действия и предизвиква локални икономически сблъсъци, като икономическото ембарго на Иран, временни "газови войни" между Русия и ЕС, които се превръщат в постоянни.
2012 г. ще се запомни с това, че наблюдаваме с нищо неоправдано използване на сила в международните въпроси - военна сила, която вплита в паяжината един след друг конфликтите. Като резултатът е, че не стигат силите за решаването на нито един от тях. Свидетели сме на все по-голямото пренебрегване на основополагащи принципи на международното право. Нещо повече, отделни норми или цялата правна система на отделна държава, естествено това са САЩ, прекрачи националните граници във всички сфери и се налага на другите държави.
В международните въпроси все по-често се налага стремежът да се решават едни или други проблеми в зависимост от политическата целесъобразност, основана на текущата политическа конюнктура. И това е крайно опасно. Подобна линия води до това, че никоя държава не се чувства сигурна.
Възможно е през 2013 г., при реализация на планираното съкращаване и оттегляне на американските войски, съпротивата да се засили и положението в Афганистан да се върне на изходната точка. Усилията на международната дипломация спрямо тази страна са насочени към оздравяване на ситуацията, но всъщност се свеждат до спасяване на режима в Кабул. Дипломацията изгуби тази битка и отстъпи място на "изненадващите" визити на премиери и президенти. Така Афганистан се превръща в

изпитание за ефективността на НАТО

Няма среща, на която да не се обсъжда проблемът за Кабул и за участието на страните членки. Има и сериозен финансов проблем. Събраните от международните конференции милиарди се топят, а режимът в Кабул няма данъчна база, докато талибаните се финансират чрез производството и продажбата на наркотици. Става ясно, че с "извиращите" сили на талибаните не могат да се справят военните на НАТО и САЩ. Ще се запомнят думите на австралийския министър на отбраната, че съюзниците уж все мачкат мравките, но не могат да достигнат до тяхното гнездо, от което прииждат все нови и свежи талибани.
Позицията на България по статута на Палестина за непостоянен член на ООН ще има отзвук и едва ли близките отношения с Израел ще компенсират моралните и икономически загуби за нашата страна. Българската дипломацията се оказа

безсилна в политиката си спрямо съседните страни

Основните световни играчи на международната сцена преосмислят поведението си. САЩ свързват надеждите за промяна с преизбирането на президент Обама. Китайската икономика продължава постъпателното си развитие, като на власт дойде пето поколение ръководители. Русия отчита, че с 2012 г. е завършил периодът на "съсредоточаване" (този термин руската дипломация взима от речника на А. Горчаков, който 15 години след Парижкия договор от 1856 г. заявява: "Русия не се сърди, Русия се съсредоточава."). Преформатирането на Г-8 в Г-20 е показателно, тъй като икономиките на тези двадесет държави формират 80% от световната икономика.