ДИМ-истории за тютюна

Една изложба, която през историята на тютюна разказва за България - това е записано в анотацията на експозицията, разположена в четири зали на два етажа в 5-етажната сграда на бившия тютюнев склад на ул. "Екзарх Йосиф" 16 в Пловдив. Тя обхваща последните близо 150 години, тръгвайки от никотиновите следи в Османската империя през Първото пловдивско изложение, модернизацията на обществото, войните и следващите ги бежанци, работническите бунтове, диктатурите на ХХ век, външната политика на България, икономически възходи и крахове. Пловдив е в челото на това производство - и в началото с частните предприемачи, и в системата на "Булгартабак". И днес все още може да се видят цели квартали с тютюневи складове, строени така, че продължават да представляват интерес с местонахождението и здравия си градеж. Респектират с обемите си, някои и с украсата си. 

Проблемът за новия живот на старите сгради е не само български, той е европейски. И затова едно от основните предложения в апликационната книга на Пловдив 2019 е "Тютюневият град" в клъстера "Градски мечти". Така преди повече от 10 години, търсейки запомнящ се образ на тази част на града (всъщност, целият Пловдив е бил години наред тютюнев град), намерих това име и то се възприе бързо. Бях повлияна и от "Тютюневият човек" на Богомил Райнов. В апликационната книга, с която Пловдив спечели състезанието за титлата "Европейска столица на културата 2019", може да се прочете:

"Първите планирани събития ще се проведат през юли 2014 г., когато българската писателка и изкуствовед Пенка Калинкова ще представи документалния си филм "Тютюневият град" и ще води обиколка из района. Ще създадем изложба с архивни снимки, отпечатани в голям формат, по фасадите на сградите така, че да запознаем минувачите с тяхното минало. Планираме да организираме и периодични дискусии за бъдещето на тези сгради. Втората стъпка ще бъде стартирането на кампания, която да набира средства за закупуването на поне една от сградите и трансформирането й в център за изкуство и култура..." 

Първата стъпка бе осъществена непосредствено след спечелването на титлата през 2014 г., втората не последва в този си вид - защото междувременно, докато кметът се канеше да се срещне със собственици на складове, един от тях, известен като "Ориенттабако", бе разрушен от новите собственици, а четири други запалени полуизгоряха, останаха само фасадите. Едва ли е случайно, че пострадаха  складовете с най-красиви фасади, с богата орнаментика - двата подарени от собственика им Димитър Кудоглу на българската общественост за издръжка на създадения от него Дом на благотворителността и народното здраве. Изложбата "Изчезващият Тютюнев град" бе първият етап от мащабния проект "Тютюневият град".

Ето какво написа още през 2014 г. Стефка Цанева, тогава експерт "Програми и проекти" във фондация "Пловдив 2019": "Отправна точка на целия проект "Тютюневият град" е дългогодишната работа на Пенка Калинкова. Тя изследва историята на сградите и тяхната архитектура, проследява пътя на тютюнотърговците и техните родословни линии. Работата й е интердисциплинарен проект на границата между документалистика и изкуство. Проучването й, чийто израз е и тази изложба, включва десетки фотографии и архивни материали. Подредени в пространството, те разказват историите на Тютюневия град, на бележити личности - собственици, тютюнотърговци, архитекти, общественици. В серията фотографии успешно се съпоставя историята с настоящето, за да се зададат важни въпроси за бъдещето на тези сгради. Изследването на Пенка Калинкова е документирано във филма й "Истории от Тютюневия град" (продукция БНТ-Пловдив), който бе прожектиран в контекста на изложбата. Тя включва още творби на ученици от Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" и Националната гимназия за екранни и сценични изкуства, както и на студенти от АМТИИ.

Голямата изложба "ДИМ. Истории за тютюна" е ситуирана в същия склад, но мащабът е друг. В първата зала е представено Началото - "От търговските кервани и султанските укази през възрожденските промени и революционните кроежи за Освобождение и Съединение се проследява пътят на тютюна към първите индустриални години на България". Върху винилени драперии и между тях се смесват екзотиката на Ориента със своеобразието на Пловдив от годините на Първото българско изложение с красивите дървени павилиони по проект на големи чужди и български архитекти. Отбелязана е появата на първопроходец в цигареното производство като Мъгърдич Томасян. 

Селото и градът са акцентите във втора зала. Тютюнът е поминък за много българи, особено в Югоизточна и Югозападна България. Специален кът  представя Тютюнева кооперация "Асенова крепост". Изложбата е подготвена в сътрудничество с държавните архиви в София, Пловдив, Кърджали, с множество музеи в страната, с къща-музей "Димитър Димов" в София, с градските художествени галерии в Пловдив и Варна, със сайта "Изгубената България", Гражданска група "Станимашка фотографчийница" и др.

Сценографията на изложбата включва възстановката на кафене, добро решение е "пътят на налъмите". Модернизацията засяга облика на градовете. Красивите сгради - складове и домове на тютюнотърговци, придавали европейски вид на Пловдив, са построени с парите от тютюна. Акцент в изложбата "ДИМ" е поставен и върху благотворителността на някои от големите тютюнотърговци - Димитър Петров Кудоглу и Анастас Куцоглу. Зала 3 е т.нар. политическа зала, защото е фокусирана върху "Тютюнът и събитията през ХХ век". Тя е и най-предизвикващата желание за дискусии, тъй като засяга проблемни територии като Режиите, Македонското движение, Войните, Бежанците, Бурните 20 (години), Стачките, "Булгартабак". 

А държавната структура "Булгартабак" е най-безспорното нещо със своите нетърпящи разночетене резултати през 80-те години на миналия век. Многобройните стачки на Тютюноработническия съюз със седалище в Пловдив през първата половина на ХХ век, в изложбата наречен "комунистическият синдикат", са представени редом със стачка на тютюноработници от 1953 г. Бунтуват се тютюноработнички, освободени през летните месеци. 

"Димът е основен персонаж в окопите по време на войните" е добре казано. И може би защото експозицията е в Пловдив, а тук се роди и играе спектакълът "Дебелянов и ангелите", ми се прииска да се мерне някъде между окопите поетът, за когото знаем, че е бил и заклет пушач. В тази зала се върти на видео архивен филм, без да е упоменато откъде е откъсът и кого изобразява. Всъщност, той е една находка, любезно предоставена ми преди години от бившата директорка на ДА-Пловдив Недялка Петрова - кръгла кутия с филмова лента. Навремето прекъснахме снимките на филма "Истории от Тютюневия град", за да намерим стара техника и да видим какво има на лентата, дълго време издирвах информация за архивните неми кадри и стигнах след проучване до извода, че това е филм, заснет през 1922 г. от немски екип, по поръчка на Васил Куцоглу. За обикновения посетител на изложбата той е пропуснато събитие - няма нито ред.

Четвъртата зала е озаглавена "Изкуство и култура в тютюнев дим", показани са снимки от култовата кръчма "Пловдив" със стенописите на знаменити пловдивски художници, картини на Христо Стефанов и на Ваня Дечева, откъс от филма "Тютюн"... Специален акцент върху "пловдивската бохема" с текст на покойния писател Георги Райчевски, изписан първоначално като Христо Райчевски. Такива волни/неволни грешки, както и с името на арх. Тарпанов, записан невярно като Търпоманов от преписвачи, се срещат. На места липсва и позоваване на източника. Но важното е все пак, че се обръща внимание на голям период от българската история, свързан с производството на тютюн и тютюневи изделия. Пропуснати са от моя гледна точка събития и личности, които биха направили историята по-жива, по-лична, каквато е например частната колекция от цигарени кутии на 600 различни марки на силистренеца Димитър Георгиев. Куратор е Весела Ножарова, историческо проучване и текстове - доц. д-р Михаил Груев, гл. ас. д-р Борис Стоянов, д-р Станислава Груева. В изложбата е вложен и сериозен финансов ресурс. Тя може да бъде видяна до края на март, след това според мен части от нея може да бъдат дарени на Историческия музей за оформянето на специална сбирка. Въпросът за новия живот на старите складове продължава да стои.