Образование
Диктовка от запис?
Нововъведенията на МОН в изпита след IV клас вдигнаха на крак учители и родители
/ брой: 21
Поредната новост, която МОН измисли в образованието, неочаквано предизвика протест и сред учители, и сред родители. От тази година министерството премахва външното оценяване след IV клас по предметите "Човекът и природата" и "Човекът и обществото". Децата, завършващи началния етап на образованието, ще се явят на изпити само по български език и литература и по математика - съответно на 27 и 29 май (четвъртокласниците вече ще учат до 16 юни, не както досега - до 31 май). В българския език обаче се правят промени - диктовката няма да се чете от учител, а текстът ще бъде пуснат на аудиозапис във всички училища. Освен това, децата ще вписват отговорите в отделен лист, а не в бланката с въпросите. Тези нововъведения обаче срещнаха съпротива, защото щели да стресират децата; защото можело да има проблеми с качеството на звука в аудиозаписите; защото пренасянето на отговорите на друга бланка щяло да затрудни децата и да влоши представянето им по технически причини, а не заради по-малко знания. Стигна се дотам, че образователният синдикат към КТ "Подкрепа" поиска направо да се премахне националното външно оценяване (НВО) след IV клас, което "не показва нищо" и "не се използва за нищо".
Външно оценяване на знанията и уменията след първия образователен етап бе въведено от учебната 2006/2007 г. Целта на проверката е чрез еднакви за всички ученици в страната тестови задачи обективно да се оцени нивото на усвояване на знанията и уменията по съответния предмет, обясниха тогава от МОН. Целта за оценяването бе постигната, но си остана при самото оценяване без каквито и да било движения към подобряване на обучението. А резултатите постепенно се влошаваха по всичките предмети, освен по "Човекът и обществото". Неотдавна, след като бяха обявени поредните влошени резултати на 15-годишните българчета в международното изследване PISA, министър Красимир Вълчев заяви, че положението не е чак толкова лошо, защото ето - четвъртокласниците ни пък показват висок резултат в изследването PIRLS, което се провежда на всеки 5 години. Вярно е, че след един спад през 2011 г., при последното представяне в PIRLS през 2016 г. нашите четвъртокласници в четивните умения се задържаха на равнище малко над средното за участниците от 50 държави, което, общо взето, поддържат от 2001 г. насам. Не е така обаче при външното оценяване в България, в което получените точки по български, по математика и по Човекът и природата продължават да намаляват дори спрямо злополучната 2011 г.
Сега обаче възникват и още въпроси - не защото "новостите обикновено се посрещат на нож", както се успокояват привържениците на промените, а защото наистина има неясноти. Кое налага например да отпаднат изпитите по два от предметите? Ако обяснението е, че се прави, защото учениците ни са прекалено натоварени, това просто не е вярно. Сравнението по данни на Евростат показва, че българчетата учат доста по-малко време от връстниците си в повечето страни на ЕС. У нас напоследък стана много модерно учениците ни да се стресират от всяко нормално образователно събитие (да си спомним, че навремето заради въвеждането на "стресиращите" матури си отиде цял министър). Втори въпрос - кое налага текстът за диктовката да се пуска на запис, а не да се чете от учител? Според МОН, този регламент на изпитите приближава децата до условията на препитването след VII клас и ги подготвя за по-късния етап, когато оценките от НВО имат решаващо значение за сетнешния им път в училище. Докато след IV клас резултатите не "играят" никъде и нямат последствия за ученика. Диктовката със звуков файл пък щяла да отстрани личностния фактор на учителя и да постави всички деца при равни условия. Едно остава непонятно - като ще ги подготвят за по-горния етап, защо това трябва да се прави за пръв път на годишния изпит в НВО, вместо в класните стаи по време на учебната година, когато няма да предизвиква "стрес" у деца и родители? А ако до края на IV клас децата не могат да пишат отговорите си на отделна бланка, на какво са ги учили четири години?!
И последно - според "Подкрепа", "нищо не значещото външно оценяване" трябва да се премахне, а да се върнат оценките, които в момента не съществуват в началното училище. И годишните изпити да се правят в самите училища, а не национално. Но защо се сетиха за това сега, а си мълчаха, когато през 2016 г. парламентът приемаше образователния закон на ГЕРБ и опозицията предупреждаваше, че премахването на оценките в началния курс ще има негативен ефект?
По принцип външно оценяване след всеки образователен етап е необходимо, за да се види наистина какви знания и умения са усвоили учениците. Проблемът е не в съществуването на НВО, а в това, че то реално става излишно и "никому ненужно", понеже не е известно досега резултатите от него да са предизвикали каквито и да било промени в политиката на държавата за учебното съдържание да речем. Въвеждането на новите учебни програми и планове, създаването на нови учебници по същия начин се прави само за себе си, на парче и поради амбициите, дори заради политическите хрумки на екипа в МОН. Това няма как да се нарече държавна образователна политика и затова синдикатите и утре ще имат право да искат да се премахне това или да се върне онова в образователната ни система.