Диагноза: Спасявайте китовете, не хората!

През изминалата седмица опозицията достигна нови върхове в експертната мисъл. Всъщност под опозиция според Уикипедия се разбира организирана политическа група, която се противопоставя на политическото мнозинство, а това звучи сериозно. Упражненията в словесната еквилибристика и демонстрация на невежество обаче компрометират иначе сериозната дума опозиция. В действителност наивно звучащите твърдения едва ли са невежество, предвид че идват от хора чели и знаещи. По-скоро са плоска манипулация, разчитаща на незнанието и податливостта на публиката. "Браво" на синдикатите и на правителството на Орешарски заради мерките им срещу младежката безработица!" - извика иронично един нескрито десен политолог.  Според него предложените мерки за борба с младежката безработица - стажът да бъде платен (минимална работна заплата или повече), стажантът да има договор и работодателят да плаща осигуровки, са нещо лошо. Мерките щели да имат обратен ефект, като увеличат младежката безработица, убеден е политологът Димитър Аврамов.
Друг експертен корифей от "България на гражданите" заяви, че "Бюджет 2014 ще бъде една авантюра и няма да е в състояние да гарантира необходимите реформи в икономиката. Той ще е само наместване на числа, защото липсват агресивни идеи за реформи. На база на държавния дълг средната индиректна задлъжнялост на всеки един от нас през 2012 г. е била около 1870 лв. На база на "реформите", които ще се направят в бюджет 2014 г., тази задлъжнялост на всеки един от нас ще се качи на 2100 лв., тоест всеки от нас ще задлъжнее с 230 лв.", алармира финансовият пророк. Ще ги плащаме ние, нашите деца, техните... Ако по тази тема не се изговори колкото ръкопис за "Винету", и ако това не го казваше професионален финансист, щяхме да помислим, че е мнение на човек, прочел само "Винету". Защо?
Нека напомним, че увеличаването на дълга е    
допустим инструмент

във фискалната политика. Дори да увеличим държавния дълг, ние пак оставаме финансовите отличници на европейското семейство. Дългът на България е сред най-ниските в ЕС - 18% от БВП. По този показател тя е наравно с Люксембург и Швеция. Пред нас е само Естония. За сравнение, има 14 държави от ЕС, които преминават определената граница от 60% дълг от БВП за 2012 г., по данни на Евростат. Сред тях са Великобритания (90%), Германия (81,9%), Унгария (79,2%), Австрия (73,4%), Холандия (71,2%). Все държави с много по-добре развити и функциониращи икономики от българската. На кризисната Гърция дългът пък е сред най-високите - 160% от БВП, на Испания - близо 90% от БВП.
Освен това България е в топ 3 на държавите с най-нисък дефицит. Дори дефицитът да се увеличи до 2%, при сега заложените 1,3%, пак ще бъде в топ 3 на отличниците. За сравнение, за миналата година 17 държави преминават ограничението на ЕС от 3% дефицит. Сред тях има държави с два и три пъти по-висок дефицит от българския, но въпреки това те отчитат двойно и тройно по-висок растеж на БВП от българския, например Полша и Словакия. При това положение драми със задлъжняването ни са крайно неоснователни.
Освен това кабинетът Борисов за своето управление направи 4 млрд. нов дълг. Отделно фискалният резерв, оставен от Тройната коалиция в размер на 8,3 млрд., беше стопен до 4 млрд. в края на управлението на ГЕРБ през март т. г. Остава загадка защо този 1 млрд. дълг, който се взима целево, притеснява финансистите повече от тези похарчени 8 милиарда. Нали пак всички ние ще плащаме за тях? И колко точно сме задлъжнели всеки един от нас с дълга, направен от Борисов? Въпрос на за финансисти, а за завършили 4-то отделение.
И не на последно място - как финансисти като този си представят излизане от кризата, прилагане на реформи, разплащане с бизнеса, спасяване на компании и институции пред фалит като БДЖ, "Български пощи", без допълнително субсидиране, което не е предвидено в бюджета? С политика на рестрикции, ограничения и рязане? Опитът от последните години ясно показа какви негативи носи това. Намаляването на разходите сега би довело до още по-рестриктивна политика от тази на Дянков, който дори от ГЕРБ беше посочен като основната причина за неуспехите на предишното правителство. Така че увеличаването на дълга е необходимо, за да има свободен ресурс за провеждане на съответните мерки и политики. Кое е по-важно - да запазим нисък дълг с цената на рестрикции, или да се проведат нужните антикризисни мерки и поети ангажименти към бизнеса, част от които вече се изпълниха чрез разплащане от страна на държавата. В този смисъл спекулирането с това, че всеки един от нас е задлъжнял с нови 230 лв., е крайно несериозно, манипулативно, и вече

изтъркано като похват

за привличане на внимание и създаване на напрежение у населението. Във всяка държава от ЕС гражданите й имат да плащат дълг, само че изчислен на калпак, той би бил пъти по-голям. Защо тогава не живеят в пъти по-зле от нас, ако това е чак такъв фактор? 
Реалната заплаха в момента е за САЩ и оттам. Докато България поддържа 16-18% дълг спрямо БВП, дългът на САЩ отдавна мина 100% БВП. През изминалата седмица държавният дълг на САЩ официално мина и бюджетно определената граница от 17 трилиона долара, докато БВП на страната е под 16 трилиона долара.
А ние правим ненужни драми с под 1% увеличение на дълга и дребни бакалски сметки, без да се отчитат големите проблеми и необходимостта от средства за тях. Аргументи като представените могат само да ни накарат да гледаме на т.нар. опозиция несериозно, а не бива. Сериозна и конструктивна опозиция трябва да има, за да бъде истински коректив на грешките на това управление, а критиките да са мотив за подобряване дейността му и предотвратяване на грешни решения, а не безсилно пукане на пиратки във въздуха.
Колкото до "лошите политики" за насърчаване на младежката безработица, нека припомним, че у нас тя достигна рекордни размери - двойно по-голям процент от общата безработица. А това са тревожни данни, предвид факта, че това е най-активната част от населението, и мерки в тази посока са крайно наложителни.
По данни на Евростат, 23% от икономически активните младежи (15-24 г.) в Европейския съюз са били безработни през 2012 г. За сравнение, за изминалата година в България младежката безработица е била 28,1%. Според ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите д-р Томчо Томов, реалният брой на безработните млади хора е 3-4 пъти по-висок от официално оповестявания. В този смисъл програмите, които се подготвят за стимулиране на мерките против младежката безработица, са навременни и наложителни.
Новите мерки ще насърчават субсидирана заетост, т.е. държавата ще поеме част от разходите на бизнеса при наемането на младежи, които нямат необходимата квалификация или са останали дълго време без работа. Едното предложение е част от осигуровките на младите българи до 29 години да се поемат от държавата при наемане.
С друг законопроект ще се стимулира наемането на младежи с по-ниска квалификация. Държавата ще поеме издръжката на тези хора за придобиване на занаят. Очаква се да отпадне изискването, което е валидно в момента, собственик на фирма да не може да е наставник на чирак. Досега бе нужно собственикът да наеме допълнителен човек за наставник на чирака. Очаква се мярката да облекчи основно дребния бизнес - фирми с малък персонал. Близо две хиляди младежи до 29-годишна възраст могат да започнат работа до края на година - това е очакването, което залагат предложените законопроекти за промени в Закона за насърчаване на заетостта. И двата законопроекта не предвиждат допълнителни държавни разходи, а пренасочване на средства от националния план за действие по заетостта.
Колкото до предложението за

промени в Кодекса на труда

по силата на които фирмите, наемащи млади хора до 29 г. за стаж, да са длъжни да сключват с тях специален трудов договор и заплащането да е най-малко минимална работна заплата, това е съвсем в реда на нещата. Идеята е младите с диплома, но без опит, да са защитени при стажуване, да получават възнаграждение и това време да се зачита за трудов стаж. Това е важно, защото когато утре кандидатстват за сериозна работа, където се изисква стаж и опит, те няма да могат да ги удостоверят, ако не са им зачетени с договор. Необходимо е и да се намалят злоупотребите с работна сила. В условията на криза мнозина работодатели минават в сивия сектор, като наемат безработни на стаж без никакъв договор, често и без заплащане, и след някой и друг месец освобождават наетите поради несправяне и наемат нова безплатна трудова ръка. Активните проверки на НАП през последните 2 години за спазване на трудовото законодателство показаха редица нарушения, сред които масово укриване на доход от оборот, плащане под масата, липса на договори и осигуряване. В този смисъл предложените мерки се явяват не само защитен механизъм, но и изсветляване на бизнеса.
Остава само да се изпълнят, а не да са поредната пожелателна форма за справяне с кризисни проблеми. И критиките, че това са недалновидни мерки и само ще увеличат безработицата, засега не са издържани. Реално най-голяма атака това правителство получи заради увеличаването на дълга и социалните политики, които провежда. 
И въобще този кабинет само със стимули за хората в нужда се занимава, несериозно ли е това в условията на криза? Ще увеличават социалните прагове, които не са пипани близо 4 години, при многократно поскъпналия живот, главно комуналните услуги, ще вдигат майчинските и помощите за енергийно бедните в най-бедната страна на ЕС, с най-ниски доходи? Така ли се бори криза - като се спасяват над 2,5 милиона българи под прага на бедността? На всичко отгоре кабинетът удържа цената на топлоенергията и на тока, последната дори я намали?
Излиза, че в момент на криза не трябва да се провеждат социални политики,

нито разплащане с бизнеса

а да се спасяват китовете, червеноглавият лешояд, озоновата дупка и изпаднали от "софрата" партии. За целта е важно да се промени... Избирателният кодекс по начин, който да позволи влизането в парламента и на партии, събрали само 1%. Защото ако не влязат, утре ще излязат на площада и ще поискат оставката на кабинета, саботирайки всеки негов опит за промяна и за нормална работа. Добре е да се предвиди и двойна субсидия за изпадналите партии - веднъж за направените разходи по предизборната кампания, и втори път- за морални щети, за да няма психоексцесии. Да дойдат танковете, не, да дойдат санитарите, защото това си е диагноза...
Остава въпросът - ако кабинетът беше вдигнал цената на тока, ако беше намалил социалните прагове заради необходими орязвания и не се беше разплатил с бизнеса, защото в бюджета не са предвидени средства, опозиционерите как точно щяха да реагират на тези "мерки"? Все пак да уточним, че увеличението на майчинските се финансира от резерва в НОИ, помощта за първокласниците - от социалното министерство, енергийните помощи - от социалното министерство чрез вътрешни резерви, а предстоящите мерки за борба с младежката безработица - главно с финансиране от ЕС. Дотук бюджетът не е натоварен, а промените се случват.