Децата са много чиста енергия

Максим Ешкенази е роден в София през 1975 г. Завършва Националното музикално училище "Л. Пипков" и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". По-късно е приет в специалността цигулка в университета в Южна Калифорния. Следващата година там започва да учи и дирижиране. Максим напуска България на 23 години. Сега живее в Лос Анджелис. Той е музикален директор и диригент на Pacific Symphony Youth Orchestra и главен диригент на Colburn Chamber Orchestra и Orchestra De Camera в консерватория "Колбърн". Изнася концерти в целия свят, но всяка година посещава родината. Първите му големи изяви в България са с Орекстъра на Класик ФМ радио и солистите Пинкас Цукерман и Шломо Минц. Макар сега да е отдаден на диригенството, продължава да свири и на цигулка. Обича да пилотира и е любител на парашутизма. Посланикът на класическата музика, както наричат Максим Ешкенази, през 2010 г. започна у нас "Фортисимо фест". Оттогава до днес фестивалът се радва на все по-голям зрителски интерес. Под шапката на "Фортисимо" влезе и "Фортисимо в клас", а от тази година и "Фортисимо фамилия". И трите прояви са обединени от идеята за преодоляване на границата между елитарното изкуство и широката публика, за доближаване на класическата музика и съвременното симфонично изкуство до колкото може повече българи. За да постигне тези цели, Максим Ешкенази привлича млади и успешни творци и представя класическата музика по нетрадиционен и завладяващ начин. Максим Ешкенази гостува в България за няколко събития. Едно от тях е концертът от цикъла "Музиката на Америка" с Оркестъра на Класик ФМ радио и солист Веско Пантелеев-Ешкенази, в който премиерно за България беше изпълнена шакона "Червената цигулка" от Дж. Корилиано, за което ДУМА писа.

- Какво е настроението и впечатлението ви след заключителните концерти на "Фортисимо в клас"? Доволен ли сте от резултатите - като емоция, като ефект?
- Много трудно е да се опише емоцията. Да видиш 1300 деца, които викат името на Моцарт - няма по-голямо щастие за мен като музикант. Енергията, която излъчват тези деца, когато са в залата, е невероятна. Препоръчвам на всички да дойдат и да видят поне един такъв концерт.
- Какви бяха най-интересните реакции на малчуганите - посетихте много училища, направихте редица спектакли в зали?
- Правя такива концерти от 10 години и в Америка, и в България - през последните две. Първото, което ми прави впечатление, е, че реакциите на децата в България и в Америка са абсолютно еднакви. Децата са си деца. Второ, най-бурната реакция и най-интересното нещо беше, като започне да се казва гатанка за цигулката например, още на второто изречение те отгатват кой е инструментът. Те знаят какво е пицикато, познават всички дървени, медни, духови инструменти, наясно са с цялото устройство на оркестъра. Хубавото в тази програма "Фортисимо в клас", която Хари Ешкенази ръководи, е, че по училищата се изпращат музиканти от филхармонията, от радиооркестъра, които дават подробна информация на децата какво точно се прави в оркестъра, кой инструмент откъде идва и как звучи. Тези колеги са нашите посланици, които много добре умеят да представят инструментите и след това децата идват подготвени на концертите. Там затвърждаваме любовта и знанието им.
- Към кой инструмент проявяват най-голям интерес?
- Винаги към по-големите - фагот, туба, към по-лъскавите - тромпет, по-силните - ударните, и т.н.
- Програмата е за четвъртокласници - това ли е моментът, в който интересът и вниманието на децата може да бъде трайно привлечен към класическата музика?
- Не. Моята мечта е това образование да се започва от детската градина и да се приключва към V-VI, дори до ХII клас. Но истината е, че моментът, в който децата, които са като отворена книга, вече са достигнали възможност да възприемат всичко като възрастни, но още не са "покварени" от обществото, това е четвърти клас. Много по-хубаво би било да започваме още по-отрано, но засега това са ни възможностите. Фондация "Америка за България" ни оказва страхотна подкрепа, но България е голяма страна, като става въпрос за училища, и организацията е много тежка.
- Променяте ли сценария на концертите в зависимост от реакцията на публиката?
- В зависимост от актьора, който води - дали е склонен към повече или по-малко импровизация. С Любо Нейков много се променят концертите, защото при него през цялото време е импровизация.
- Изглежда, че самите музиканти се забавляват наравно с децата. Разчупвате стила на представяне на сериозните произведения и сякаш самите вие се чувствате различно на сцената.
- Ами да. Забавно ни е, защото децата са много чиста енергия.
- Защо трябва да се влагат пари в образование?
- Колкото по-високообразовано е едно общество, толкова по-добър продукт ще създава - културен, финансов и пр. И колкото по-висок продукт създава едно общество, толкова по-лесно ще оцелява в "голямото село". Защото в света вече всички сме взаимосвързани. Българският народ е много духовен, той има нужда от култура. Виждате, че театрите и оперите са пълни. Материалната храна е много важна, но духовната е също толкова необходима, защото ако един човек е нахранен, обаче му липсва духовност, той е мъртва душа.
- Само с помощта на фондации и дарители ли трябва да се осъществяват такива инициативи? Къде е според вас мястото на държавата?
- Ще ви кажа веднага къде е мястото на държавата. В конкурса "Vitam inspirare", на който Веско Ешкенази ще дарява инструменти, Музикалното училище е наш партньор. Ще предоставя зали, ще ни помага с логистика. "Фортисимо фамилия" си сътрудничи със Софийската филхармония, а "Фортисимо в клас" - със Софийския фестивален оркестър. Музикалното училище е държавна институция, която помага на този проект, тоест фондационните финанси и държавната институция си взаимодействат за нещо, което наистина има значение за обществото.
- Сигурно всеки музикант обича да усеща, че в салона седи подготвена и разбираща публика. Смята ли се все още за кощунство и за израз на неграмотност, ако някой от публиката не се сдържи и изръкопляска на място, където не е прието?
- Има две теории - едната казва, че не може да се аплодира където и да е, другата - че може да се изразява възторг по всяко време. Преди всичко много зависи от произведението, което се изпълнява. Но нашето изкуство е завладяно и анализирано главно от хора, които мислят, че знаят всичко за музиката. А всъщност се оказва, че не знаят нищо, защото забравят за чувството. Съсредоточават се над интелектуалната част, а както много композитори са казвали, най-важното е чувството, техниката се усъвършенства. Много хубаво е да имаш публика, която знае къде се ръкопляска, но аз предпочитам да имам много зрители, вместо малко публика, която е "грамотна". Защото в момента има държавни институции, на чиито концерти ходят по пет човека, които знаят кога да ръкопляскат. Благодаря! По-добре е да имаме много млада публика, с която заедно да растем... И заедно да създаваме и да градим общото.
- Какво е отношението ви към приемствеността?
- Музикалното училище например през годините работи много добре. Продължава да привлича млади таланти, дори си е разнообразило палитрата от инструменти. Нашата задача - на хората, които сме излезли от това училище и сме получили толкова много от него, е да започнем да връщаме. Даваме възможност на млади таланти да свирят с нас на сцената, помагаме им ето сега с инструменти на конкурса. Затова сме започнали и тази инициатива с образователните концерти, работа по училищата и със семействата. Ние ги правим повече за обогатяване на общата им култура, но ако някое дете изяви желание - се насочва към музикалните училища. Тоест това е моят начин да връщам.
- Осъществявате концертите в другите градове с местните оркестри - в Стара Загора, Плевен, Разград.
- Много държа да ги правим с местни оркестри, защото трябва по някакъв начин да се разпределят финансите, така че да тръгне нещо и към тях - първо. Второ, музикантите, които предварително са ходили по училищата за подготвителните уроци, са от местната филхармония, което е важно за децата - да видят човека, който е бил в техния клас и лично е разговарял с тях.
- Някои хора у нас са на мнение, че не е нужно във всеки град да има оркестри и филхармонии. Тези дни Разградската филхармония излезе на улицата и свири в знак на протест срещу закриването, което й се готви.
- Ще ви кажа една тенденция: американската доктрина е за намаляване на концертите на даден оркестър. Там се вярва, че ако имаш 12 концерта на оркестъра за година и онези, които го финансират, кажат - искаме да отпадне един концерт, а останалите 11 ще станат по-хубави, като ще бъдат направени с повече пари. Обаче историята показва, че не се получава така на практика. Всъщност се "отрязва" 12-ият концерт, но парите за него също отпадат, те не отиват за осъществяването на останалите 11. Според мен, ако съкратят един от местните оркестри и неговия бюджет, парите няма да се пренасочат към по-големите оркестри в други градове, те ще отидат за нещо съвсем друго, а може и въобще да не се появят. Не знам точно как функционира системата тук, но съм сигурен, че каквото добро е постигнато в миналото, трябва сега да се удържи.
- Един музикант цял живот се подготвя и се усъвършенства, и не умее да работи нищо друго. Какво става с него, след като се закрие оркестърът, в който свири?
- Трагедия... Не трябва да се съкращават утвърдени културни институти - знайте, че като се започне да се "реже", процесът няма край.