Детето е склонно към мечти

Александър Михайлов

Популярна детска поетеса, автор на забележителни стихотворения. Нейното, превърнато в песен стихотворение "Зайченцето бяло" и днес вълнува детската аудитория. Родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на видния поет Гео Милев. Завършва Софийския американски колеж и Института за детски учителки в София. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет "Кл. Охридски". Работи като ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", редактира списание "Дружинка". Известно време е генерален директор на Българската национална телевизия. Председателства Съюза на преводачите в България. Главен редактор е на списанието за чуждестранна литература "Панорама". Издава повече от 30 стихосбирки за деца. Записана е в почетния списък "Ханс Кристиян Андерсен" на международния съвет по детската книга. Носител на наградата за детска литература "Калина Малина". Умира на рождената си дата 2013 г.

Поезията на Леда Милева е привлекателна, възбужда детското любопитство. Отличава се с ярки художествени образи. Обагрена е с великолепието на родния пейзаж. Прилича на цветна приказка. Малките се омайват от магията на думите. У тях се поражда желание да чуят и прочетат написаното. Със своя крехък ум и наблюдателност те го приемат и се вълнуват. Хубав признак е, че поетесата умее да разказва увлекателно, да подтиква към размисъл. Децата са тънки ценители, тях с фразата не ще излъжеш. Милева разбира, че най-много ги пленява фантастичното, героичното и комичното. Така е в сбирките "Мустакатият Иванчо", "Когато куклите не спят", "Черно фламинго" и в много други книжки.

Спомням си нейно участие в литературно четене по случай Седмицата на детската книга. Прочете "Листата на брезата". Макар и сюжетна кратка поема, творбата предизвика невероятен интерес. Ученици, които преди това се въртяха на седалките и шумяха, утихнаха. В залата настъпи безмълвна тишина. Малките си представяха как ветровете, спали през лятото, се събуждат и надуват кавали, от чието свирене листата на брезата затрептяват, разсмиват се, танцуват и летят... ("И кой би ги спрял?/ Бяха канени на карнавал.")

Леда с усмихнати очи гледаше през очилата и приемаше поднесените й цветя. Накрая сподели:

- Детето е склонно към мечти. Книгата е тази, която го кара да мечтае. Тя развива детската фантазия, възпитава емоциите на доброто. Пишещият не е длъжен да пише специално за деца, да стига до равнището на разбирането на детето - да сяда до него и да се преструва, че е малък. Не трябва да се боим, че то нещо не ще разбере, защото и неразбирането е импулс към творчество. Когато пиша, аз не се ограничавам и пиша за това, което познавам. Не е нужно да се напомня, че най-любимите детски книги - "Дон Кихот", "Чичо Томовата колиба", "Пътуванията на Гъливер", "Робинзон Крузо", са били написани не за деца, а за малък кръг избраници. Същото важи и за приказките на Андерсен, който изобщо не е мислил за детските читатели. Към децата трябва да се отнасяме честно. Необходимо е те да се учат, а и самите ние да се учим от тях.

Четем ли Леда Милева, имаме усещането, че тя мисли като дете. Затова стиховете й звучат по детски и се харесват не само от малките, но и от възрастните. Поетесата съзнава, че пише не просто за конкретни деца, а за децата, каквито те си остават - децата, които би трябвало да се запазят в съзнанието ни.

Зайченцето бяло 

Леда Милева

Зайченцето бяло

цял ден си играло

в близката горичка

със една сърничка.

Вече се стъмнило,

слънцето се скрило.

Зайчето разбрало,

че е закъсняло.

Хукнало да бяга,

както му приляга,

ала в здрачината

сбъркало следата!

Седнало да плаче

малкото юначе.

На кого да каже

път да му покаже?

Ето, в тъмнината, 

с лампичка в ръката

малката Светулка,

на щуреца булка,

зайчето видяла,

пътя му огряла.

Спряло то при Зайка - 

неговата майка.