Познати - непознати
Детето е склонно към мечти
100 години от рождението на Леда Милева
/ брой: 26
Александър Михайлов
Популярна детска поетеса, автор на забележителни стихотворения. Нейното, превърнато в песен стихотворение "Зайченцето бяло" и днес вълнува детската аудитория. Родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на видния поет Гео Милев. Завършва Софийския американски колеж и Института за детски учителки в София. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет "Кл. Охридски". Работи като ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", редактира списание "Дружинка". Известно време е генерален директор на Българската национална телевизия. Председателства Съюза на преводачите в България. Главен редактор е на списанието за чуждестранна литература "Панорама". Издава повече от 30 стихосбирки за деца. Записана е в почетния списък "Ханс Кристиян Андерсен" на международния съвет по детската книга. Носител на наградата за детска литература "Калина Малина". Умира на рождената си дата 2013 г.
Поезията на Леда Милева е привлекателна, възбужда детското любопитство. Отличава се с ярки художествени образи. Обагрена е с великолепието на родния пейзаж. Прилича на цветна приказка. Малките се омайват от магията на думите. У тях се поражда желание да чуят и прочетат написаното. Със своя крехък ум и наблюдателност те го приемат и се вълнуват. Хубав признак е, че поетесата умее да разказва увлекателно, да подтиква към размисъл. Децата са тънки ценители, тях с фразата не ще излъжеш. Милева разбира, че най-много ги пленява фантастичното, героичното и комичното. Така е в сбирките "Мустакатият Иванчо", "Когато куклите не спят", "Черно фламинго" и в много други книжки.
Спомням си нейно участие в литературно четене по случай Седмицата на детската книга. Прочете "Листата на брезата". Макар и сюжетна кратка поема, творбата предизвика невероятен интерес. Ученици, които преди това се въртяха на седалките и шумяха, утихнаха. В залата настъпи безмълвна тишина. Малките си представяха как ветровете, спали през лятото, се събуждат и надуват кавали, от чието свирене листата на брезата затрептяват, разсмиват се, танцуват и летят... ("И кой би ги спрял?/ Бяха канени на карнавал.")
Леда с усмихнати очи гледаше през очилата и приемаше поднесените й цветя. Накрая сподели:
- Детето е склонно към мечти. Книгата е тази, която го кара да мечтае. Тя развива детската фантазия, възпитава емоциите на доброто. Пишещият не е длъжен да пише специално за деца, да стига до равнището на разбирането на детето - да сяда до него и да се преструва, че е малък. Не трябва да се боим, че то нещо не ще разбере, защото и неразбирането е импулс към творчество. Когато пиша, аз не се ограничавам и пиша за това, което познавам. Не е нужно да се напомня, че най-любимите детски книги - "Дон Кихот", "Чичо Томовата колиба", "Пътуванията на Гъливер", "Робинзон Крузо", са били написани не за деца, а за малък кръг избраници. Същото важи и за приказките на Андерсен, който изобщо не е мислил за детските читатели. Към децата трябва да се отнасяме честно. Необходимо е те да се учат, а и самите ние да се учим от тях.
Четем ли Леда Милева, имаме усещането, че тя мисли като дете. Затова стиховете й звучат по детски и се харесват не само от малките, но и от възрастните. Поетесата съзнава, че пише не просто за конкретни деца, а за децата, каквито те си остават - децата, които би трябвало да се запазят в съзнанието ни.
Зайченцето бяло
Леда Милева
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
ала в здрачината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Ето, в тъмнината,
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка,
зайчето видяла,
пътя му огряла.
Спряло то при Зайка -
неговата майка.