Дерменка

Трифон Митев

Заплакала е Средна гора - и камъните и пръстта, и дървето и вършето! Заплакала е "Дерменка". Свири зимен вятър в клоните и пее песента за "Гита и Георги, двамата..." Години вече "Дерменка" плаче. Плаче за героите от 20 и 21 януари 1944-та - и огорчена плаче, че някои, уж следовници на безсмъртните, потънали в партийни сметки от бакалията, не знаят нито тя къде е, нито за куршумените й рани...
И хвала на брезовци, че пазят огнената й памет. И още сбират на всеки 20 януари хора от двете страни на Средна гора да почетат саможертвата на едни млади хора, чийто живот угаснал на "Дерменка", а смъртта им се е превърнала в звезда, огряла българския път към свободата и към европейското семейство...
20 януари 1944-та. 142 полицаи и 562 войници и офицери предприемат акция срещу партизаните от отряд "Георги Жечев". Следите по девствения сняг са безпогрешен ориентир за преследвачите. Обкръжени и притиснати от многочисления противник, партизанската група от 26 души не е в състояние да даде траен отпор.
Закипява местността "Дерменка". Падат убити първите двама полицаи, партизаните са обсипани с куршуми и бомби... Землянката се превръща в ад.
Партизаните се разделят на две групи. Едната се води от командира на отряда Гено Биков, другата - от Таню Каратанев, командир на чета. Търсят пролука в железния обръч през дълбокия сняг и смръзналото дере. Търсят спасение.
Загиват геройски 11 народни въстаници: политкомисарят на отряда Иван Чакъров, командирът на чета Таню Каратанев и Христо Енчев - и тримата от село Чехларе; Петър Стоянов от село Розовец и Ганка Балева от село Церетелево. Шестима са от чирпанските села - Трифон Танев и Таню Найденов от село Оризово, Недю Николов и Тотю Танев от село Голобрадово (дн. с. Гранит), Колю Маринов от село Радомир (дн. с. Колю Мариново) и Георги Филчев от село Опълченец.
На следващия ден, 21 януари, пред наредените партизански трупове и отрязани партизански глави от полицейския арест в Чирпан докарват партизаните Христо Танев от село Малко Шивачево (дн. с. Гита), Дечо Троев и Делчо Вътев Троев - и двамата от село Винарово, и Гита и Георги Господинови от Малко Шивачево - сестра и брат. След тежък бой и мъчения Гита, Георги и Дечо са разстреляни. Разстрелян е и друг партизанин, воден от полицията по време на блокадата - Димитър Желев...
Христо и Делчо оставят живи, за да ги мъкнат по други полицейски акции.
Убийците на народните борци при "Дерменка" са наградени от фашисткото правителство с 940 хиляди лева...
Читателят може да прочете тези редове в "История на Чирпан и Чирпанско". Или в книгата на Вълчо Турийски "Дерменка". Или в архивите на МВР и на Народния съд... И в спомените на оцелелите в боя партизани.
Тази трагедия остава завинаги тежка люта рана в гърдите на Средна гора и българското съпротивително движение от 1941-1944 година...
Между два върха в Средногорието - Братан и Каваклийка! - е чистилището "Дерменка". Там са пътеките на Янко Иванов от 1925-а, препасали планината като патронни ленти. Там още личат дирите от боя през януари отпреди седемдесет години.
Там са предупредителните знаци на българската ни съдба: да помним!
Днес може да не знаеш, но не може да не искаш да узнаеш за "Дерменка". Както и за Ястребино и Белица, за Батулия и Балван, за Зюмбюлюка и Жабокрек.
И поне веднъж да не чуеш песента на Атанаска Тодорова от Чирпан за "Гита и Георги, двамата..."
Нека се поклонят сърцата и съвестите ни пред паметта на героите от "Дерменка". Поклон.