Демоните на бедността
/ брой: 95
Обикновена фенка на ГЕРБ (все по-трудно откриваема порода) тези дни поръча на Цветан Цветанов в Кресна партията им да продължи борбата "с политическите групировки". Нещо повече, анонимната дама препоръчала на всички събрани на срещата с бившия министър да не се поддават на предизборните провокации на опонентите.
Това изявление е прекрасна метафора на нивото на българското политическо мислене. Идеите на опонента се приемат не като база за дискусия, а като изострена политическа провокация. Изборите се възприемат не като състезание на идеи, а като война с друга политическа групировка. След 23 години драматична бедност резултът е налице - пълен разпад на политическото мислене.
Когато хората са бедни, демокрацията престава да бъде ценност за тях. И това е големият проблем в България днес - бедността разруши дори самата идея за демокрация.
Процесът не е само български. Неотдавна социологическо проучване в Гърция показа, че поне 30 на сто от гърците тъгуват за времената на хунтата, защото ги свързват със социална сигурност въпреки диктатурата. Това мнение е консенсусно, защото го споделят както привърженици на "Нова демокрация", така и част от симпатизантите на радикалната левица "Сириза".
Това е причината бедността да е най-страшното социално явление. Бедните хора престават да мислят политически, а се радикализират в най-различни социални въпроси. Бедността вади демоните на бял свят и нанася най-големите поражения върху обществата. А когато едно общество си позволява 23 години да е най-бедното в целия Европейския съюз, последствията от това са неизбежни - радикална поляризация на хората; нагнетена хейтърска атмосфера; противник, който се разглежда като групировка, и идеи, които биват виждани като терористична провокация.
Това у нас вече не е демокрация. Това е постоянна истерия. Това е фалит на общественото мислене. Това е признак, че живеем в диктатурата на бедността.
И заради това Цветанов трябваше да се стресне от думите на дамата от Кресна. За бедността той също носи вина...