Демокрация на безчинствата

Протестната вълна в Хонконг прекрачи "червената линия" и прилича повече на дискредитиране, отколкото на защитаване на демокрацията. Същият извод се налага и от подкрепата на САЩ за нея. 

Хонконг с неговото 7,4-милионно население е специален административен район на Китай с широка автономия. Това е бивша британска колония, която Лондон отстъпи на Пекин през 1997 г. срещу договореността да запази демократичната й система и широката автономия в рамките на водената от Китай политика на "една държава-две системи". Фактически единствено в сферата на отбраната и външната политика Хонконг е подчинен пряко на Пекин. Правораздаването например е англосаксонско и съдържа положения от колониалната епоха. Своя автономен статут Хонконг запазва до 2047 година.     

Вълната се надигна през юни заради подготвен от властта законопроект за екстрадиция в Китай на нарушители на закона. Конкретният повод за този законопроект бе чисто криминално престъпление - убийство от ревност и кражба на пари. Ако предложението бе гласувано в Законодателното събрание, извършителят щеше да бъде съден от правораздаването на Китай.

Но силно подозрителни към Пекин и свръхчувствителни към автономните права на района, демократичните прозападни среди в града видяха в него капан срещу демокрацията - в Пекин да бъдат екстрадирани и съдени китайски дисиденти, укрили се в Хонконг от властта. Обективно погледнато, имат основания за подобни подозрения, но в диалог с управата на града може да стигнат до такъв вариант на законопроекта, от който да отпадне политическото екстрадиране в континентален Китай. И въпросният убиец да си понесе заслуженото наказание.

Така или иначе, този диалог не се случи и от юни започнаха масови протести срещу законопроекта. Толкова масови, че според съобщенията в първоначално мирните протести са излизали до 2 млн. души.

Ръководителката на града е Кери Лам - англо-китайско име. Такива са и повечето имена в града, чието население е китайско, но свободно говори английски. Кери Лам не е от континентален Китай, жителка е на Хонконг, но заема изборния иначе пост с одобрението на Пекин, който все пак не смее да прати свой администратор начело на града. Та в хода на протестите Кери Лам обяви, че оттегля закона - отначало временно, а през октомври завинаги.

С една дума, демократичните протести победиха. Но те не само, че не спряха, а продължиха с изненадваща ожесточеност, макар последните седмици да не са толкова масови, както в самото начало. Със засилването на вълната протестиращите предявиха и чисто политически искания - оставка на Кери Лам, ръководителят на администрацията да се избира чрез пряк вот, а не от избирателна комисия. Същото да важи и за цялото Законодателно събрание, половината от което се избира в момента пряко, но друга половина се избира от бизнеса на града. Смята се, че така Пекин влияе върху района.

Така от края на лятото се наблюдава ескалация на насилието от младежите в името на демокрацията. Някои улици и райони на Хонконг заприличаха на бойни полета. Много от протестиращите студенти направо вандалстваха, извършваха погроми върху метростанциите, палежи на магазини. Демонстрантите подпалиха пешеходния мост край входа на автомобилния тунел "Кросс-харбър" под пролива Виктория. А това е най-оживеният от трите подводни тунела, свързващи остров Хонконг с континенталната част на града. Заради непрекъснатите протести тунелът бе затворен няколко дни. Радикалните активисти се опитваха  също да удържат блокадата на няколко пътища и магистрали, включително на "Крос Харбър" - най-оживеният. Те съзнателно провокираха транспортен хаос в различни части на града. По тази причина цяла седмица не работиха училищата и детските градини. Протестите нанесоха сериозен удар срещу туризма, търговия и местната икономика като цяло. 

Да не говорим, че студентите се отдадоха на насилие и срещу силите на реда - хвърляха тухли, камъни и бутилки със запалителна течност. Обстрелваха ги със самоделни катапулти и лъкове. Един от полицаите бе ранен в крака от стрела, изстрелян от демонстрант. При блокадата на Политехническия университет те откраднаха токсичните и взривоопасни химикали от лабораториите.

При това те не се подчиниха на забраната да не носят маски по лицата, която забрана е по силата на английското законодателство, на което те уж държат.

Това че демократичните сили спечелиха убедително местните избори в неделя, не бива да служи за оправдание на погромаджийското им поведение по време на протестите. 

Много често демонстрантите носиха американския флаг, а техни лидери казваха, че са вдъхновени от демокрацията в САЩ. Само че в Америка не търпят такива безчинства, а за нараняване на полицай наказанията са жестоки. Но от тази страна на американската демокрация хонконгските поборници нещо не се вдъхновяваха.

Те можеха да продължат протестите си мирно, с маршове по улиците, скандирания или носене на транспаранти и плакати - както се прави в много демократични страни на Запад. Но не го направиха, а така злепоставиха както легитимните си иначе искания, така и демокрацията изобщо. Всеки непредубеден човек ще се запита с вандалщини и разруха ли ще се брани и развива демокрацията?

Подобни упреци могат да се отправят и към Америка, която Пекин вече критикува за намесата в Хонконг. Миналата седмица Конгресът на САЩ прие т.нар. закон за демокрацията и правата на човека в Хонконг. Предвиждат се санкции срещу китайски и хонконгски служители, които нарушават правата на човека. Правителството на САЩ се задължава редовно да се отчита пред Конгреса какво е положението в Хонконг и какво прави за изпълнението на закона.

Законодателите в Конгреса не биха търпели и минута безчинствата на "демократите" в Хонконг, камо ли и насилието срещу служителите на реда. Но ето, те дават рамо на "демократичните изстъпления" на други места по света. По силата на двойните стандарти, толкова типични за САЩ и Запада като цяло, забранено при тях е разрешено другаде. Целта на хаоса със законопроекта е ясна - да се удря Китай, който Америка възприема като свой основен геополитически противник. Само че давайки рамо на демократичните вандалщини, палежи и безчинства, САЩ дискредитират не просто себе си, а и демокрацията.