Деликатното равновесие

Някога Съмърсет Моъм призна, че неинтелигентните политици си вършат по-добре работата, отколкото много други професионални съсловия. Малцина са националните герои на  цивилизовани народи, които да не са политици. А кому принадлежи приоритетната заслуга за египтологията при разчитането на Розетския камък? Дали на бъдещия император Наполеон, осъществил онзи паметен поход в Египет в края на XVIII век, или тя принадлежи на взетите от него на борда археолози и етнолози? Един историк бе писал за него: "Той беше толкова умен и честен, че не се страхуваше да се заобикаля с умни и честни хора!" Това е смисълът на мъдрото управление, дори и ако е авторитарно.
Може ли да се прояви способен политик в безразлично общество? Едва ли, защото тогава интелектът е пречка в политиката. Нарушаването на равновесието между него и средата, в която се проявява, е еднакво пагубно! Защото тогава нашето различие между общество и управление сигнализира показателна и заслужена еднаквост, за която следва да се сърдим на себе си! Ако има утеха в това назидание, то е в мащабите на онова всеобщо разочарование, което тресе съвременния свят. Днес никъде няма такъв обществен идеал, за който да се пишат симфонии и поеми и да се умира с песен. А същностната природа на Човека не се е променила особено!                                                                                                                                                    
 В своите романи писателите показват една въображаема страна на галактики и човешката среда на тези чудеса остава непроменена от библейски времена. Това е вечната стара история, непроменена от предполагаемото велико технологическо бъдеще. За повечето хора историята още от училище се свързва с хронологическия разказ за войни и предателства, за възходи и падения на империи, с многобройни имена на владетели, на велики воини, на идеолози, пророци, водачи и спасители. Този пъстър сбор достатъчно безутешно ни внушава, че така определена, тя няма придавания й мъдър смисъл. Историите за тези редуващи се култури и цивилизации, държави и блокове, създаващи се и после изчезващи под ударите на други, по-силни, обречени да изчезнат на свой ред, са значими сами за себе си. Но само с временен и ограничен смисъл.