19 Февруари 2026четвъртък07:15 ч.

Деликатното равновесие

/ брой: 78

автор:Андрей Пантев

visibility 3902

Някога Съмърсет Моъм призна, че неинтелигентните политици си вършат по-добре работата, отколкото много други професионални съсловия. Малцина са националните герои на  цивилизовани народи, които да не са политици. А кому принадлежи приоритетната заслуга за египтологията при разчитането на Розетския камък? Дали на бъдещия император Наполеон, осъществил онзи паметен поход в Египет в края на XVIII век, или тя принадлежи на взетите от него на борда археолози и етнолози? Един историк бе писал за него: "Той беше толкова умен и честен, че не се страхуваше да се заобикаля с умни и честни хора!" Това е смисълът на мъдрото управление, дори и ако е авторитарно.
Може ли да се прояви способен политик в безразлично общество? Едва ли, защото тогава интелектът е пречка в политиката. Нарушаването на равновесието между него и средата, в която се проявява, е еднакво пагубно! Защото тогава нашето различие между общество и управление сигнализира показателна и заслужена еднаквост, за която следва да се сърдим на себе си! Ако има утеха в това назидание, то е в мащабите на онова всеобщо разочарование, което тресе съвременния свят. Днес никъде няма такъв обществен идеал, за който да се пишат симфонии и поеми и да се умира с песен. А същностната природа на Човека не се е променила особено!                                                                                                                                                    
 В своите романи писателите показват една въображаема страна на галактики и човешката среда на тези чудеса остава непроменена от библейски времена. Това е вечната стара история, непроменена от предполагаемото велико технологическо бъдеще. За повечето хора историята още от училище се свързва с хронологическия разказ за войни и предателства, за възходи и падения на империи, с многобройни имена на владетели, на велики воини, на идеолози, пророци, водачи и спасители. Този пъстър сбор достатъчно безутешно ни внушава, че така определена, тя няма придавания й мъдър смисъл. Историите за тези редуващи се култури и цивилизации, държави и блокове, създаващи се и после изчезващи под ударите на други, по-силни, обречени да изчезнат на свой ред, са значими сами за себе си. Но само с временен и ограничен смисъл.



 

Странен микс от стари политици и НПО

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 34

Шифрин с трета титла

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 34

Женската щафета в биатлона остана 12-а

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 34

Фейгин завърши 28-а в кратката програма

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 34

Експерт: Само 20% от българите си позволяват истинско сирене

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 34

Кристин Лагард напуска предсрочно ЕЦБ

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 34

Румен Спецов: Няма риск страната да остане без горива

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 34

Ватиканът отхвърли поканата на Тръмп

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 34

Мерц изключи Германия да има ядрени оръжия

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 34

Лондон арестува 1000 педофили месечно

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 34

Накратко

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 34

Морален компас за държавност

visibility 22

/ брой: 34

Прощавай, Дяконе!

visibility 30

/ брой: 34

Мълчанието на рамкирания светец

visibility 26

/ брой: 34

Барелеф на Димчо Михалевски на Маказа! Той го заслужава

visibility 30

/ брой: 34

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ