Делфт- старини и канали

За да открие съкровище, човек трябва да се загуби. Така и ние се загубихме заради ремонти по магистралния път и некоректен джипиес и почти случайно фамилията попадна на 60 км от Амстердам в градчето Делфт за втори път. Първия път ни изпрати фламандец, който обясняваше, че това е най-красивият нидерландски град, но времето, което там почти винаги е лошо, ни накара доста бързо да се скрием и красотите бяха само леко отбелязани. Втория път вече имахме екипировка от непромокаеми дрехи, обувки и нечупливи чадъри. И наистина, Делфт се оказа онова "изгубено" място за традиционния турист, до което никога няма да отидеш, освен ако някой случайно не ти е казал да не стигаш до Амстердам, да забравиш за Ротердам, да пропуснеш Бреда или Хага. До Делфт не се ходи просто така, трябва поне веднъж да си се подлъгал по неясните обяснения на някой местен, а после трудно се забравя. Защото може да разкаже за историята на Холандия като съкратен туристически пътеводител.
Делфт е холандско Велико Търново - Меката на тяхното национално самочувствие. Холандия като държава е също толкова крехка на възраст, колкото и останалите държави в региона, много често владяна от различни по-могъщи "империи", и едва напоследък е станала символ на развита икономика. Затова там има настояще в изобилие, но рядко може да се намери нещо подобно на минало.
И все пак Делфт е това кътче, което кара всеки нидерландофон да се гордее, че е нидерландец. За чужденеца, видял вече Амстердам, той е като негово миникопие. Но все пак това е старата твърдина на фамилията Орански, която е кралска фамилия и до ден-днешен на Нидерландия, или Холандия, както ние я наричаме. Там са ги коронясвали, там са и тленните им останки до днес.

На всеки ъгъл се продават различни атрибути от миналото и там дори старите дървени зимни кънки са антика

Делфт е типичното древно градче, в което архитектурата напомня много на миниатюра от 14-15-ти век. И все пак е място, в което има университети, прословутия бяло-син делфтски порцелан и традиционни малки ресторанти, пълни с местни вкусотии. Задължителният голям площад или Гроте Маркт е отново гара разпределителна на всяко едно посещение.
Център на града е романтичен замък от 13-и век. От тогава е изградената мрежа от канали, прорязваща града. По-нататък през вековете Делфт расте като търговски и индустриален център. От онези времена е останала и традицията на седмичните колоритни пазари, на които може да се купи какво ли не и всичко, дори вехторията, става антика.

Над къщите се вижда изглед от Старата църква, датирана още от XII век

Делфт притежава особен чар и привлекателност. Освен живописните канали, старите, всяващи респект сгради и църквите, физиономията му оформят и многото магазинчета, отрупани с всякакви дреболии за туристите, галериите и антикварните магазини с истински шедьоври от холандски майстори на четката и много кафенета на открито. В градчето има около 30 хотела, част от които са 4-звездни, защото това е любимо място за холандския турист. В центъра на града минава един от най-старите канали, прокопани в Холандия - Ауде Делфт, който и сега се смята за най-красивия в Нидерландия.
 В Делфт идват всякакви хора от цял свят, но най-многобройни са любителите, познавачите и колекционерите на прочутия делфтски порцелан, известен по света почти наравно с китайския. Това са онези красиви синьо-бели чинии, с които си тръгват оттук туристите, както и малките порцеланови холандски обувчици. От Делфт не може да си тръгнем, без да си купим нещо от порцелан, казва млада руска туристка на съпруга, който е склонен да подкрепи твърдението. Спокойствието му замръзва, когато тя му представя малко плато за риба на скромната цена за делфтски порцелан от 197 евро. И днес този порцелан е търсен, а в Делфт със сигурност той е и оригинален.

Сградата на общината впечатлява с изключителната си архитектура

Технологията е на 400 години, любими са били като плячка на пиратите, кръстосващи не само Северно море, но и по света. Затова и корабите, превозващи луксозната стока по света, са били обекти за нападения. Повечето от компонентите за глината се внасят от Англия, Чехия и Франция. Предметите се декорират ръчно, пекат се два пъти при точно определена температура. Рисунките се правят от художници със специална подготовка.  Сложните мотиви се изпълняват от майстори, завършили Холандската академия за изобразителни изкуства. Четките, с които те рисуват, казват, били направени от косми на катерица или пор. Делфтското синьо е станало нарицателно. То е винаги едно и също. Мотивите върху изделията идват от китайския порцелан от времето на династията Мин, но има съдове, оцветени в кафяво и златисто. Тази техника е повлияна от японския порцелан "имари". На дъното на всеки предмет от делфтски порцелан стоят инициалите на художника, който е декорирал поредния номер от съответната серия. Фабриките са били разположени в града от 300 години и са били над 30. Днес има Музей на делфтския порцелан и малко малки фабрики, които продължават да работят, запазвайки традицията на производството.
В центъра е разположена изключително красивата сграда на общината, проектирана от Хендрик де Кайзер, който използва основите на дворец на холандския принц, който бил разположен на същото място. Останалата част на сградата, построена към 1620 г., е типичен пример на манеристичната архитектура с богато украсена фасада. Новата църква е готическа от ХIV век, където Вилхелм I Мълчаливи, основател на Оранската династия и един вид нидерландския основател на държавата, е погребан във великолепен мраморен мавзолей с 22 колони. Около него почиват и повечето монарси на Холандия. В ясен ден от високата камбанария може да се видят Ротердам и Хага. Делфт е родният град на художника Вермеер, известен най-вече с "Млекарката", наливаща с кана мляко, която днес се намира в музей в Амстердам.
Вермеер е известен като един от най-крадените художници и е живял в родния си град над 35 години, но в Делфт няма нито една негова картина. Той е погребан в Старата църква на града, която е датирана от 1200 година.