Датата

1654 - КОРОНОВАН Е ФРЕНСКИЯТ КРАЛ СЛЪНЦЕ ЛУИ XIV. Нему принадлежи знаменитата фраза "Държавата - това съм аз!". Привърженик е на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения. Управлението му, продължило от 1643 г. до смъртта му през 1715 г., започва, когато е едва 4-годишен. Продължава 72 години, 3 месеца и 18 дни, което го прави най-дългото документирано управление на европейски владетел.

1848 - РАЖДА СЕ ПОЛ ГОГЕН, ФРЕНСКИ ЖИВОПИСЕЦ, ПОСТИМПРЕСИОНИСТ (УМИРА 1903 Г.). Един от най-обичаните художници - не само заради таланта, но и заради ексцентричността му. Целият му живот е постоянно пътуване и търсене на ново начало. През 1894 г. става член на теософско общество, където остава до края на живота си. Вероятно най-значителната му творба е картината "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?" (на снимката). Тя символизира житейски път, чийто край не преминава в хармонична завършеност, а действа върху зрителя объркващо и безнадеждно.

1924 - В СОФИЯ СЕ РАЖДА ВИЛИ ЦАНКОВ, ТЕАТРАЛЕН И КИНОРЕЖИСЬОР (УМИРА 2007 Г.). Създава първия "Домашен театър" у нас. Кариерата му е свързана с Младежкия театър, с Театър "София", с театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен. Режисьор на 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които "Сватбите на Йоан Асен" и "Демонът на империята"), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Носител на многобройни награди. Автор на романите "Вавилонски кули", "Горящият ангел", "Седемте небеса" и др.

1935 - УМИРА ИВАН МИЧУРИН, РУСКИ БИОЛОГ И СЕЛЕКЦИОНЕР (Р. 1855 Г.). Доктор по биология, заслужил деятел на науката и техниката, почетен член на Академията на науките на СССР. Създател на много нови сортове плодове, голяма част от които още през 1896 г. се харесват на американските му колеги и са обект на сериозен интерес и търсене. Мичурин дори е избран за почетен член на американското научно общество "Бридерс". След смъртта му неговото родно място - гр. Козлов, Тамбовска губерния, носи името Мичуринск.

1988 - В КОСМОСА ИЗЛИТА ВТОРИЯТ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТ АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ. Лети на борда на съветския космически кораб "Союз ТМ-5" с командир Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженер Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава до 17 юни. Александров е избран за космонавт на 1 март 1978 г. във втората група от програмата "Интеркосмос" заедно с първия български космонавт Георги Иванов. Негов дубльор е през 1979 г. По време на своя полет девет години по-късно извършва над 56 успешни научни експеримента, включително и изпитание на български храни за космонавти, разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.