ДЪРЖАВНИЦИ

Димитър Бежански

С братовчеда Ставри, понеже от половин година сме безработни, нямаме никакви проблеми. Другите хора сутрин се будят рано-рано с по два-три будилника, бръснат се сънени и гуреливи, пият си кафето на екс и си изпогоряват хранопроводите, бутат се из тролеи и автобуси и си разбиват нервите, ние - не! Ставаме към девет-десет часа, жените ни вече са заминали на работа, кафето в кухнята е приятно топло, душът те освежава допълнително и изобщо няма нужда да се бръснеш по-често от веднъж седмично, понеже няма защо. Вкъщи можеш да си стоиш и брадясал. Казах ви - никакви проблеми. Всъщност единственият ни проблем е откъде да намерим шест лева и осемдесет стотинки за бутилка гроздова, щото жените ни са много строги и стиснати в това отношение. Да ти остави половин кафеварка приятно топло кафе, това - да, но да ти остави шест лева и осемдесет стотинки за шише гроздова - по никой начин! Кобри!
Както и да е, ние все някак успяваме да се справим. Почти всеки ден. Или ще срещнеш на улицата някой познат, или ще намериш изгубено куче, за което дават награда, или пък отнякъде другаде.
В общи линии купуваме с братовчеда Ставри споменатата гроздова, сядаме или у нас, или у тях, или на някоя пейка в кварталната градинка и вече наистина нямаме никакви проблеми. И затова се замисляме за проблемите на държавата.
И днес така. Братовчедът Ставри откри в мазето си един стар радиатор (стар-стар, обаче чугунен, двайсет и две ребра!) и двама цигани моментално му наброиха за радиатора точно шест и осемдесет, така че след пет минути гроздовата беше между нас на пейката и ние се замислихме за проблемите на държавата.
Братовчедът Ставри отпи замислено и каза, че проблемите на държавата са много и той лично не би искал да бъде на нейно място, а и мен не ме съветва да бъда на нейно място.
Попитах го, какви точно са проблемите на държавата и той ми отговори, че ето на - държавата е затънала в дългове също като нас, но нашите дългове са от по стотина-двеста лева, а нейните дългове - ехе! - милиарди! Освен това нас все ще се намери кой да ни почерпи било в гаража на Кирето, било в някой друг гараж, а държавата, колкото и да обикаля улиците, няма кой да я почерпи една гроздова или една мастика, да речем. Плюс това ние, ето - днес намерим изгубено куче, утре намерим забравен в мазето радиатор (стар-стар, обаче чугунен, двайсет и две ребра!), а държавата нито куче може да намери, нито забравен радиатор, пък и да намери, най-много шест и осемдесет да й дадат за радиатора, а с шест и осемдесет как се покрива милиарден дълг?!
- Можеш ли с шест и осемдесет да покриеш милиарден дълг? - директно ме попита братовчедът Ставри и аз му отговарям, че не мога.
Братовчедът Ставри добави, че и държавата не може да покрие милиарден дълг с шест и осемдесет, а освен това, ако човек закъса за пари и няма откъде да намери, в краен случай може да и открадне. Не е много правилно това, престъпление е, но нали говорим за краен случай... А държавата и това не може да направи. Тя не може да открадне. Обикновено от нея крадат, тя обаче не!
И още други подобни примери посочи братовчедът Ставри, все такива - необорими примери и когато гроздовата в шишето вече взе да привършва, той направо се просълзи и попита:
- Докога така, бе братовчед? Докога ще се мъчи така държавата?!
В първия момент не се сетих какво да му отговоря, но после ми хрумна, че така ще е, докато само ние мислим за проблемите на държавата. Обаче вече се бяхме разделили с братовчеда Ставри и не можах да му го кажа.