Държава на повикване

Френският посланик у нас Дьо Кабан отново прояви "впечатляваща загриженост" за българската политика и демонстрира пореден пристъп на науважение към страната ни. След като преди седмици публично разкритикува български магистрат и атакува съдебната ни система, г-н Дьо Кабан сега привика вицепремиера Калфин за обяснение по пенсионната реформа. Че "гнилите ябълки" са навсякъде и че тези две системи буксуват, спор няма. Но не е работа на един посланик да се държи като ментор и да поставя нашите управници в ролята на парии, които са длъжни да се съветват и да се отчитат пред чужда държава.
Впрочем защо пък да не му е работа? След като те самите нямат нищо против и дори с охота търсят чуждото покровителство. Та малко ли са примерите, когато именно те се отнасят сервилно и притичват я в Брюксел, я в Берлин или Вашингтон да се консултират за щяло и не щяло. Затова оттам отдавна вече не гледат на България сериозно, дори се държат с нас леко иронично и подигравателно. Премиерът ни например е известен със своята словесна логорея. Главата му може да ражда всякакви идеи, коя от коя по-екстравагантна, но се вижда, че решенията се вземат другаде. Иначе, както казва Юнкер, сме били "велика нация".
Не знам дали "първенците" ни си дават сметка, че ако това се случи в друга държава, съответният чужд посланик ще бъде незабавно изгонен. Стиска ли им на българските амбасадори да се месят в работата на тамошните правителства, да критикуват или да дават акъл кое и как да се прави? Дори и като вид лобиране за България. Аз поне за такъв случай не съм чувал.
Нелепа и жалка е ситуацията, в която сме вкарани и за кой ли път трябва да си признаем, че сами сме си виновни. Защото тези, които избираме, се оказват просто инструмент за прокарване на чужди интереси. Не е ли по-добре тогава директно да си назначават някой губернатор отвън, вместо да си играем на фасадна демокрация?