Дървеният език - вчера и днес

Във френския език има израз langue de bois. Буквалният превод е "дървен език". Използва се за обозначаване на шаблонно говорене, използване на високопарни, но кухи откъм съдържание фрази. Като обичаен пример за langue de bois се даваше езикът и стилът, който се използваше от партийните апаратчици на конгреси, събрания, инструктажи и прочие "мероприятия" за ограмотяване на масите в съответствие с идеологическите и политическите повели. "Козните на империализма няма да прекършат устрема на народните маси за изграждане на развито социалистическо общество" - последното може да бъде във вариант "зрял социализъм". Или "Под мъдрото ръководство на БКП (партията и правителството, другаря Тодор Живков) напред към нови успехи в труда и учението" и т.н., и т.н., всичкото това гарнирано задължително с цитат от том..., стр... от събраните съчинения на класиците на марксизма-ленинизма или на първия ни тогавашен партиен и държавен ръководител. За това уж отдавна забравено минало се сетих докато гледах 15-ина минути (и толкова едва се издържа) от предаването на БНТ "Референдум" във вторник, 18 февруари. Всички характеристики на дървения език бяха налице в словесните изяви на представителя на ГЕРБ. Не си направих труда да му запомня името - апаратчиците от миналото и днес са толкова лишени от индивидуалност, че и по физиономия си приличат. Така и този герберски комсомолец сякаш беше копие (дори портретно, малко по-охранено) на един нявгашен секретар на ЦК на ДКМС, чийто син днес е министър в Бойко-Борисовото правителство. Говори този Х, а сякаш слушаш премиера - каква опоскана от Станишев държава е заварил ГЕРБ (опоскана, ама оставили спестовна книжка с 8 милиарда, които за година и нещо се стопиха с една четвърт), какви титанически усилия се полагат за извеждане на страната от кризата (излизахме през април миналата година, после в края на лятото, после за Димитровден, Дянков ще каже кога е следващото), за магистралите може и да е станало дума по-нататък, но както вече писах, издържах 15 минути. За разлика от социалистическите си предшественици референдумният Х цитираше мантрите на Бойко, без да се позовава на първоизточника или на събраните му съчинения. По същия донякъде обиден за автора начин Х цитираше и Цветан Цветанов и по-специално любимата теория на вътрешния за конспирации и сценарии на всякакви бандити, подкокоросвани от "Позитано", да прекършат устрема на ГЕРБ да пребори престъпността, корупцията, контрабандата и т.н. Някога се клеймяха козните на империализма, заговорничещ да провали изграждането на развития социализъм, сега са сценарии и конспирации, които като камъче в ботуш пречат на маршовата стъпка към изграждане на развита полицейска демокрация.
Естествено на младежа Х пригласяше г-н Шопов от "Атака". Него поне няма как да го сбъркаш с някой друг - с това неповторимо излъчване на Елин-Пелиновия селски бирник - размечтаваш се да си Андрешко и да го зарежеш посред нощ в мочурището. Той възторжено обеща пълна подкрепа на ГЕРБ във вота на доверие, който Бойко иска. Отдъхнали са си атакистите, защото голямо треперене е паднало да не вземе Б.Б. да изпълни заканата да извади от джоба си оставката и да предизвика предсрочни избори. Тогава г-н Шопов и компания трябваше да останат с едните спомени за депутатски заплати, депутатски кюфтета и прочие депутатски екстри.
Това, че герберите в различните си публични изяви предъвкват ярмата, насипана им в коритцето от Бойко и Цецо, не изненадва - какво да очакваш от хора, дето не можеш да им запомниш нито името, нито физиономията. И от хората на Волен не можеш да очакваш друго, освен пълна и безусловна подкрепа на правилната политика на партията ("Аз знам - ти права си, когато съгрешиш дори", Христо Радевски, пролетарски поет). Изненадва обаче невежеството (невежество ли е, злонамереност ли е, казва ли ти някой?) на текстописците на анкетата, по която трябваше да се изкажат участниците в "Референдум". Питаше се (цитирам приблизително) кое ще е решаващото в предстоящата предизборна кампания - борбата на идеи или компроматите. Като под компромати се имаше предвид разпространението на сересетата напоследък. Компромат е неологизъм, съкращение от компрометиращ материал. Компрометирам от френското compromettre, според речника за чуждите думи в българския език означава "увреждам доброто име на някого; излагам, посрамвам". Колкото и да ни заглавичкват с някакви манипулации (пак "сценарии, заговори и конспирации") ясно е, че Фидоската е ходатайствала за някакъв двойкаджия да оглави митницата в Лом, а Бойко е разтворил чадър над Бирата. Не филанкишията, а самите участници в записаните разговори са "увредили доброто си име, излагали са се и са се посрамвали". Човек да се натиска да си спретва сам на себе си компромат противоречи на здравия разум. Така че, колеги от БНТ, драга Доби, във формулировката на въпроса ви за референдума трябва да замените думата "компромат" със "скандал", "афера", "далавера" - изборът е ваш.