Данъчните промени от Нова година

Едно от стабилните неща у нас е данъчната система и ние няма да я пипаме. На най-бедната държава в Европа й трябва дясно стабилно управление с ниски данъци. С такива заявки дойде вторият кабинет на ГЕРБ. И така до местните избори. След това започна една истерия да обложим всичко, което досега не сме се сетили, с най-нелепи и абсурдни предложения. Пет данъчни закона бяха прекроявани неколкократно. След редица опозиционни и експертни сблъсъци, а на места и граждански протести, някои от намеренията за данъчни промени отпаднаха. Какво се променя от Нова година?
Общински данък от 2% върху плоския, предложен от кабинета, бе отхвърлен от общините, но под натиск те намериха други вратички за увеличаване на приходите от местни данъци. В края на ноември премиерът буквално строи кметовете на ГЕРБ и Реформаторския блок и ги призова да вдигнат местните данъци заради увеличените разходи за сигурност. 
Прочее, идеята общините да вдигнат местните налози, за да решат проблемите си, не е адекватна. Местните данъчни приходи отговарят за едва около 15% от всички приходи в общинските бюджети. Затова общините настояваха за децентрализация на бюджетните приходи, като 1 до 3% от събираният плосък данък да отива в общинските бюджети, но това предложение бе отхвърлено. Така вместо адекватно преразпределение на средствата от централния бюджет, част от общините ще започнат да вдигат данъчната тежест. Това може да стане чрез облагането на имуществото (сгради и превозни средства) и на сделките с него. Приходите от това обаче не зависят от инвестиции, развитие, потребление, за да има възможност да растат, а се свеждат до изсмукване на обикновения гражданин.
 
Къде ще има най-голямо увеличение

на местните данъци и такси?
Без промяна остават местните данъци в София и Пловдив. В София обаче се затяга примката около нередовните платци. Изпратени са повече от 10 хиляди писма за задължения от над 16 млн. лв. Водят се и дела за над 22 млн. лева.
Във Варна се вдига данъкът върху сделките с имоти - от 2,6 на 2,9%. Увеличаването цели да вкара 22,5 млн. лева в местната хазна при план от 17,8 млн. лв. Очаква се обаче това да увеличи сивия сектор на пазара на имоти и вместо очакванията да влязат по-малко пари.
В Пазарджик се предвиждаше драстичен скок за данък на автомобилите, но в последния момент общинските съветници се отказаха от увеличението и приеха частична данъчна амнистия. На всеки, който си плати задълженията до 31-ви март, ще му бъдат опростени наказателните лихви от 2005 г. насам. Обикновено те са две трети от цялата дължима сума. По този начин общината се надява да събере около 2-3 млн. лв. стари дългове.
В Сливен ги чака двойно увеличение на данъка върху недвижимите имоти и 15-процентен скок на данъка за превозните средства. Гражданите ще трябва вече да плащат 3,2 промила върху данъчната оценка на имота вместо досегашните 1,6 промила.

Драстичния скок

от общината обясняват с огромната задлъжнялост - над 40 млн. лв., и сключени договори за повече от 100 млн. лева. Общинските съветници на Сливен обаче намалиха възнаграждението си от над 1000 лв. на 420 лв.
В Бургас налогът също се вдига - за най-масовите жилища с 2 до 10 лв., а за офисите и търговските обекти - с 25 лв. Увеличението ще се компенсира с по-ниска такса смет. За Велинград се очаква данък сгради да се вдигне от 1,2 на 1,3 промила. Повишение ще има и върху налога за МПС. В Пловдив данъкът на 120 хиляди автомобила ще е между 9% и 13% по-нисък.
В Кюстендил, Стара Загора, Видин и Благоевград местните данъци и такси ще останат непроменени. И в Смолян данъците няма да се пипат, но се повишава такса битови отпадъци, като повишението е диференцирано. Поскъпват и административните услуги.
С промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

гражданите с просрочени задължения

към общините ще трябва да погасят първо най-старите, какъвто е принципът за издължаване и към държавата. Според досегашния ред гражданите можеха да избират кое от задълженията си да покрият първо, в това число здравните осигуровки. В местните данъчни служби гражданите могат да проверят дали имат стари публични задължения, и дали е изтекла давността. Ако е изтекла  да заявят, че искат отписване на задълженията, тъй като това не става автоматично. За местните данъци давността е 5 години, а за глобите - две. 
При просрочени дългове към хазната, преди да блокират банковите ни сметки или заплатата ни, данъчните ще ни предупреждават с обаждане по мобилния телефон или със съобщение по електронна поща. Когато данъкът не бъде платен в срок, преди да се пристъпи към принудително му събиране, от НАП може да уведомяват длъжника и с посещение на място или по друг начин. Изискването НАП да изпраща писмени покани за доброволно плащане на задължението в 7-дневен срок отпада.
Ако просроченото задължение е над 5000 лв., от НАП могат да уведомят за длъжника всички органи, които дават лицензи и разрешителни, и те ще имат право да отказват издаването на разрешителни на длъжниците. Забраната да се напуска страната и отнемането на задграничния паспорт на длъжника отпада.
Лоша новина за длъжниците е, че те вече

няма да могат да обжалват

оценките при принудителна публична продан на вещи и имоти. Възможността длъжникът или взискателят да поиска контролна оценка, както е в момента, отпада. На длъжника обаче се дава възможност да спаси имуществото си от разпродажба, ако до датата на търга плати 20% от задълженията си и подпише, че ще довнася ежемесечно по 20 на сто от тях. Тази възможност обаче не важи за заложени и ипотекирани вещи.
Вещите на длъжници на стойност над 5000 лв. вече задължително се продават на търг. Досега този праг беше 500 лв. Когато са под 5000 лв., вещите може да се продават и в онлайн магазини по определен ред от директора на НАП. Ако до един месец от пускане на вещта за продажба не се намери купувач, цената й пада на 75% при досега 90%, а след още един месец - на 50%. Това важи и при продажбите на вещи чрез търг. Дадените депозити за участие в търговете вече ще се връщат, след като избраният купувач плати цената.
Затяга се контролът върху фирми, които не си плащат данъците. Те ще бъдат щателно разследвани до 6 месеца, включително чрез подставени лица. Сделките с държавните ценни книжа, извършени на регулиран пазар, вече се третират като необлагаем доход.

Банките получават повече власт

Те ще имат достъп до данъчното ни досие, когато отпускат кредити. Прагът на позволените кешови плащания пък пада от 15 000 на 10 000 лв.
Доходите от други източници - награди, поощрения, игри и участия в състезания и т.н., ще се облагат авансово с 10% данък. Досега тези доходи подлежаха единствено на годишно деклариране и облагане от получателя им.
Срокът за обратно начисляване на ДДС при търговия със зърнени култури е удължен до максимално разрешения от ЕК - 31 декември 2018 г.
От такса смет се освобождават сградите на вероизповеданията и имотите към тях.
Данъкът, който щеше да облага всички ниви, които попадат в строителните граници на селищата, станал известен като данък "градинка", отпадна. И ако градината на село бе пощадена, ракиджиите на домашна сливова поеха удара. С промяна на Закона за акцизите и данъчните складове домашна ракия ще се вари само в казани до 500 литра. Досега това можеше да се прави в казани с вместимост до 1000 литра. Разрешеното количество до 30 литра на година без акциз остава непроменено. Определя се и срок - домашна ракия ще може да се вари от юни до декември, когато е сезонът на плодовете. В единични случаи може да има варене през януари и февруари, но се подава декларация до Агенция "Митници" съответният казан да мине под наблюдение. Така ракиджиите или ще варят по-малко ракия, или ще плащат по-висок акциз, а някои и ще затворят казаните.

Данък "уикенд"

който бе отхвърлен със Закона за корпоративното подоходно облагане в бюджетната комисия, обаче влезе по втория начин. Чрез правилник за приложение на поправки в Закона за ДДС. В крайна сметка са отпаднали най-оспорваните предложения - да се облагат стоките над 700 лева, както и данъкът да важи само за автомобили и недвижими имоти. Остана това, че всеки един актив, който се ползва с двойно предназначение, в декларацията си по ДДС неговият собственик трябва да декларира каква част ползва за лични нужди и да начисли ДДС на нея, също и какво се ползва от служителите. Само че без ясна методика и без праг. Данъкът в крайна сметка ще се начислява впоследствие, а не както предлагаше МФ, предварително бизнесът да заяви това чрез декларация. Фирмите ще се натоварят с по-скъп софтуер и има рискове от съдебни спорове заради по-трудната доказуемост. Всичко това води до несигурност на бизнеса, която ще му пречи да планира.
Спорен засега остава данък "храни". Самият финансов министър изрази съмнение, че ще доведе до "контрабанда" на внос от Гърция и от Румъния на стоки, които там не са обложени с такъв данък. Според него приходи от данък "вредни храни" не са планирани. Тази неяснота в мотивите при данъчните реформи и вдигане на ставките няма да донесе нищо добро в държавата. Практически няма пример на страна, която да е забогатяла с високи нива на данъци. Обратното е - след вдигане на данъците темповете на икономически растеж значително намаляват. Европейски страни са забогатели по времето, когато са имали ниски данъци, но за сметка на това - ясни закони и сигурна бизнес среда. Другият проблем е администрацията и ако трябва да се търсят резерви, следва да е чрез нейното намаление, а не чрез вдигането на данъци. Как ще се постигнат заложените високи приходи в бюджета и по-висок ръст при увеличена данъчна тежест и очевидно липсващи реформи, предстои да видим.