Едно наум
Дамската чанта е... продължение на тялото
Рожба на Френската революция и на женската еманципация от края на ХIХ век, тя е загадка, но и незаменим аксесоар в света на модата
/ брой: 148
Дамската чанта е продължение на тялото, култов предмет и интимно пространство на жената. Тя е загадка и незаменим аксесоар в света на женската мода. Появява се отдавна, заедно с парите, които носят в нея, но съвременния си вид придобива едва в края на ХIХ в., когато жените осъзнават своята свобода и независимост от мъжете.
Първообразът й възниква още в доисторическата епоха. Първобитният човек се изхитрил да завърже торбичката от животинска кожа на дървена пръчка и когато тръгвал на лов, слагал в нея храна и кремък. Оттогава до ден днешен чантата постоянно се видоизменя и усъвършенства, но запазва основната си функция - да слагаме в нея нужните ни неща, когато излизаме от дома.
В средните векове и мъжете, и жените носели чантичките си на кръста. Поради липсата на джобове в тях слагали всичко, което можело да потрябва: тоалетни принадлежности, пари, разни дреболии... Но най-често чантите играели ролята на портмонета.
От ХIV в. чантичките вече се различават по "полов признак" - разбираемо дамските били по-красиви от мъжките. Качеството им отговаряло на социалния статус на дамата - колкото е по-богата, толкова по-изискана чантичка носела.
С течение на времето дамските чанти стават все по-практични. Тези за ежедневието се изработвали от кожа, а за пътуване се шиели големи платнени чанти, които се носели на рамо по диагонал. От своя страна силният пол престанал да носи чанти, тъй като на мъжките панталони се появили първите джобове. Законодател на тази мода станал Людовик ХIV .
За рождена година на ръчната чанта се смята 1790 г. Нововъведението имало успех и само след няколко години правилата на добрия тон изисквали мъжете да си държат ръцете в джобовете, а жените да държат джобовете (т.е. чантите) в ръце. Така жените, когато излизали от къщи, задължително носели в ръцете си малка чантичка. Колкото по-малка била чантата, толкова по-богата била жената.
В духа на еманципацията дамската чанта започнала да увеличава обема си. И ако преди светските дами криели в тях своите ветрила, парфюми, огледалца и дантелени кърпички, постепенно възникнала необходимостта да носят в тях козметика, книги и даже цигари.
През втората половина на ХIХ в., с появата на влака, на бял свят се появява и чантата за пътуване. Дамите вече имали правото да се наричат "прилични жени", дори и да пътуват сами, а чантата била техен незаменим партньор и предмет от първа необходимост.
Ако в началото на по-миналия век чантата се носи на ръка, в края на века тя постепенно се повдига и... кацва на рамото. Но за по-голяма част от представителките на прекрасния пол тази "възвишена позиция" се утвърждава едва през 1950 г.
Функционално и естетически чантите преживяват период на разделение на труда: чанти за работа, вечерни, коктейлни, та дори за погребение. Всяка епоха създава свой собствен стил за този предмет. Понякога чантите трябвало да си подхождат с обувките, а други се възприемали като украшение на тоалета. Закопчалките на чантите се появяват през ХIХ в., а циповете са изобретени през 1923 г.
Във викторианската епоха започнало масовото промишлено производство на чанти, появили се първите компании. Но самоделните чанти дълго време оставали предпочитани, защото средната класа невинаги можела да си позволи чанта от английска или испанска кожа. В годините на Втората световна война се появяват чанти, които побират дори противогаз, а през 1960 г. хипитата сами си шиели торбите.
При самоделното и промишленото производство на чанти се използвали различни материали: атлас и коприна, дърво и стъкло, кожа и пластмаса, слама... Чантите се украсявали с венециански и бохемски бисери, полускъпоценни камъни, дантели, апликации, порцелан и камеи.
В началото на миналия век интерес към чантите проявяват известни дизайнери. Смелите им фантазии превръщат чантите в произведения на изкуството. Ако дамската шапка трябвало да украсява женското лице, а обувките трябвало да бъдат преди всичко удобни, чантите предоставяли неограничена свобода на творците. През 1920 г. ги правели във формата на самолети, параходи и автомобили. През 1940 г. се появяват чантите във вид на бели или черни пудели. Даже Салвадор Дали известно време се занимава с производството на сюрреалистични чанти, които е невъзможно дори да се опишат. Голяма роля започват да играят имената на марките - те стават гаранция за качество и подчертават високия статус на своя притежател. Чантите на известни марки винаги са класика, даже някои от тях притежават собствени имена.
Днес жените имат огромен избор - малки и големи, скъпи и евтини, стилни и предизвикателни, кожени, платнени, плетени... А през този сезон хит са чантите от латекс.
3000 музейни експоната в Токио
На дамската чанта са посветени много музейни експозиции. Най-богатата колекция е в Токио с над 3000 експоната. Над 2000 екземпляра са събрани в Музея на чантата в холандския град Амстелвен. Впечатляващи колекции притежават и парижкият Лувър и Музеят на Виктория и Алберт в Англия.
Как психолози определят характера
Според английски психолози женският характер може да бъде разкрит според чантата, както и начина, по който се носи.
Голямата чанта е предпочитана от дейните жени с широк кръгозор и активна позиция.
Малка елегантна чанта носят изтънчените натури, които отделят голяма част от времето си на своята визия.
Малката чантичка без дръжки е най-практичната и в нея има място за всичко - ключ, химикалка, козметика и други дреболии. Нейните притежателки са сдържани и организирани.
Чантата Kelly
Чантата Kelly се сдобива със собствено име, след като актрисата Грейс Кели, принцеса на Монако, използва една от двете си любими чанти, производство на Hermes, за да прикрие бременността си от дебнещите я папараци. Снимките обикалят света, лайфстайл списанията ги слагат на корицата си.
Чантите Kelly се правят в 5 различни размера и от кожа на крокодил, щраус или обикновена кожа. Те се разпознават по характерния обков и начин на затваряне, както и с малкото си катинарче. Ключалката е дискретно прикрита.
Процесът на производство на всяка чанта Kelly е доста трудоемък. Производството е ръчно и за да бъде създадена една от тези възхитителни чанти, е необходим двудневният труд на един занаятчия. Това са едни от най-скъпите модели.