03 Юли 2020петък00:24 ч.

Дългосрочно обречени

Дянковото приоритизиране на националната ни икономика е поредната опасна авантюра

/ брой: 188

автор:Чавдар Николов

visibility 823

Тя, работата, е много по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед. Предводителят на тукашните неолиберални команчи, фелдмаршал в собствените си очи, Симеон Дянков обяви по БНТ, че приоритетите за националната ни икономика били туризмът и селското стопанство. Келнерско- проститутската и ратайска перспектива, предначертана ни от г-н Дянков, не е нищо друго освен перспектива за унищожение на българската нация, държавност и икономика. Защото двата отрасъла не са в състояние да осигурят нито необходимата заетост, нито особен растеж на благосъстоянието.
Без индустрия, без обработваща промишленост България няма бъдеще. Страната ни постепенно ще опустява чрез емиграцията откъм интелигентни хора, интелектуално образователното равнище на народа ни съответно ще пада. Тогава за култура и за наука, ако има някой да се сеща, ще се сеща с неясна носталгия.
Гръцкият пример е многозначителен именно във въпросния контекст. С несериозна икономика, туризъм, някакво обслужващо го селско стопанство, строителство, пренебрежима промишленост, европари и главното заеми можеш за известно време да симулираш стопанско замогване и приличен жизнен стандарт. Докато в един момент всичкото закономерно се срути и държавата ти си дойде на полагащото й се периферно място. Грубо казано - в приземното слугинско килерче, под стълбите, водещи нагоре.
Това, което вицепремиерът Данков проповядва и върши на тукашна територия вече две години, еднозначно и дългосрочно ни обрича на незначителност. Само с туризъм и селско стопанство ще се окаже правилно предвиждането, че нашата страна ще изхранва не повече от 5 млн. души. А най-вероятно и по-малко. Конкуренцията на съвременния пазар е конкуренция в знанията, уменията, ефективността. По принцип и туризмът, и селското стопанство не са първокачаствен пример за високи технологии. При тях става дума повече за средна и ниска технологичност, без потенциал за бърз, скокообразен напредък в производителността.
Нека видим как управляващите напоследък си представят развитието на българското селско стопанство. Ние, като първи будали, според прозиращата измежду редовете схема, си предоставяме земята, за която цял свят обосновано ни завижда. А чужденците идват с техните "напредничави" технологии, главно такива в напояването. Погледнато обективно, въпросните технологии не са кой знае какво, ние си ги владеехме в миналото и посредством идиотската "реституция на бащината земя в реални граници" взехме, че сами си ги унищожихме. В Северна Гърция и днес могат да се видят тръби от някогашните български напоителни системи. Дали сега единственият ни избор в селското стопанство е ратайството на чужди чорбаджии или търпеливо и с държавна подкрепа ще трябва да възстановяваме кооперативите и колективната инфраструктура?
Правилно министър Мирослав Найденов призова дребните селскостопански производители да се сдружават. Защото иначе няма справяне с картела на прекупвачите, няма и преборване с евтиния и некачествен внос, заливащ щандовете на големите търговски вериги. Но едно са призивите, друго е държавното съдействие и съответната последователна многолетна политика. Практически никъде по света, и най-вече в ЕС, агросферата не е оставена на самотек, според неолибералната фикция, а по-скоро "съвсем наобратно".
А що се отнася до индустрията, то и тук без държавна грижа не може да се мине. Приоритетността в контекста не се изчерпва единствено с осигуряването на модерна и подходяща пътна инфраструктура. В широк смисъл редица икономисти причисляват и енергетиката към инфраструктурата. За принципиалния въпрос дали България има нужда от още една атомна централа в Белене или от още реактори в Козлодуй, са налице редица подкрепящи положителния отговор аргументи. Свързани, да речем, с промяната в климата и със стръмното увеличение на броя на климатиците в региона. Или с очакваното постепенно навлизане на електродвигателите в автомобилния транспорт. След десетилетие Германия ще затвори атомните си централи и неминуемо ще стане вносител на ток, а тогава в редицата на доставчиците ще се нареди само онзи, който разполага с мощности.
И нека да се запитаме защо няма атомни централи в Гърция, Македония, Албания или Босна и Херцеговина. Без да се мислим за много велики, става дума за интелектуалното ниво на нашата нация. Което, както излиза според възгледите на талибана Дянков, тъй като не пасва на зададените идеологическо-религиозни схеми, следва да бъде унищожено с гранатомети посредством целенасочено неадекватно поставяне на основните икономически приоритети.
Не запазване на плоския данък, а държавническо стимулиране чрез нулев данък печалба върху реинвестициите в промишлеността би било актуално правилният фискален ход. До който обаче се стига с национална отговорност, без идеологемна преднамереност и без вслушване в недотам добронамерени външни съвети и диктовки.
Много станаха действията на финансовия министър, свидетелстващи за откровения авантюризъм в неговите намерения, разбирания и характер: стремежът към уравновесен бюджет в условията на криза и безадресното харчене от фискалния резерв, упоритият отказ от сключване на външни заеми, идеята за фискален борд, отнемането лиценза на "Лукойл", сега и погрешното приоритизиране на националната икономика. Интересно е докога все ще му се разминава на г-н Дянков, все едно роса го роси?
 

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 125

Франция напуска операция на НАТО

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 125

Помпео настоява за взаимодействие с Русия

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 125

77% от руснаците подкрепиха Путин

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 115

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 97

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 797

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ