"Дълбоката държава" на САЩ предлага помирение с Русия

Иван Данилов,
РИА "Новости"

Най-авторитетният и влиятелен "мозъчен център" на САЩ публикува шокираща по своята откровеност и подробности стратегия, която трябва да осигури победата на САЩ в новата Студена война с Китай и доминирането на Вашингтон в геополитическия ландшафт на XXI век. В тази стратегия ключово място се отделя на Русия. Подходът, предлаган на руското направление, силно ще учуди дори опитните руски и американски аналитици. 

Кой е Съветът за външни отношения

Съветът за външни отношения-СВО (Council on Foreign Relations-CFR) е невероятно влиятелна организация, с която са свързани много конспиративни теории (чак до обвиненията, че е "истинско световно правителство"), както и много реални истории за промените в американската вътрешна и особено външна политика. Затова и докладът му, озаглавен "Реализацията на макростратегията към Китай. 22 рецепти за САЩ" несъмнено ще предизвика голям интерес в онези, които са наясно с реалната американска и международна политика.

Да погледнем фактите: в състава на CВО влизат над 5000 членове, включително високопоставени чиновници на федералната администрация на САЩ, 10 бивши държавни секретари на САЩ (външни министри - ред.), директорите на ЦРУ, влиятелни банкери, авторитетни юристи, професори от водещи отвъдокеански университети, а също управляващи някои американски медии. За да бъде пълна картината, трябва да се напомни, че именно тази организация отговаря за използването на парите на семейство Рокфелер (чрез официалната програма David Rockefeller Studies Program), която е насочена към промени в политическите решения на американските власти чрез формулиране на съответните "експертни препоръки". Организацията беше създадена през 1921 г., за да "помогне" на президента на САЩ Удроу Уилсън със съвети как САЩ трябва да въздействат на следвоенна Европа за максималното задоволяване на американските геополитически интереси. 

Идеята, че трябва да се нормализират отношенията с Русия, за да могат САЩ по-удобно да се борят с Китай, не е нова за американското експертно пространство. Проблемът е, че като главен (и фактически единствен) начин да се постигне тази "нормализация" бе Русия да бъде по-активно "душена и притискана" с икономически санкции, а в идеалният вариант - да се организира "смяна на режима". Такъв подход е обективно странен и контрапродуктивен, но той е единствено възможният за онези, които смятат, че най-правилната стратегия спрямо Русия е тя да бъде върната в състоянието на "безразсъдството от 90-те" и да бъде накарана "да признае поражението в Студената война (а следователно да признае и главната роля на САЩ в света). И за целта най-добри са именно методите на икономическото и силово въздействие. Впрочем в този смисъл отношението към Русия не се различава много от отношението към другите страни, разликата е само в интензивността на предполагаемия натиск. Практиката показва, че Вашингтон е готов да се се впуска в дипломатически и санкционни конфликти дори с най-близките си съюзници, да не говорим за противниците. Най-големият "морков", който американските експерти са готови да предложат на Русия, е единствено връщането й в G8, като в замяна тя капитулира по всички ключови геополитически въпроси.

Кое е новото

Стратегията, публикувана от СВО, тръгва от съвсем друга логика. Първо, в нея липсва илюзията, че САЩ могат сами да победят целия свят. Нещо повече, те не могат да победят сами дори Китай (и това е шок от гледна точка на официалния американски дискурс). Стратегията на американската "дълбока държава" отива по-далеч, като подчертава, че САЩ трябва да спрат да пилеят усилия по други геополитически направления и да се концентрират върху Китай, а също да се заловят с радикални вътрешни реформи. И само комбинацията от тези мерки (които в стратегията са назовани именно "рецепти") може да даде на Вашингтон необходимите сили и да създаде необходимите условия за победа.

Учудващо е, но в частта, която описва сегашното (твърде плачевно) положение по фронтове на американо-китайската Студена война, авторът на стратегията Робърт Блекуил, не щади грешките на администрациите на Тръмп и Обама по руското направление (Блекуил е влиятелен бивш дипломат, известен лобист, старши научен сътрудник на CВО, получаващ личен грант на името на Кисинджър). Двамата здравата го отнасят заради Майдана, Крим и Киев: "Американският президент, който схваща "проблема с Китай" (това е използван от автора термин за описване на всички американски проблеми, свързани с нарастването на китайското влияние в света, китайската икономика, армия и прочее), би попитал: съответстват ли на националните интереси на САЩ по-тесните отношения между Китай и Русия? Американският президент, който схваща "проблема с Китай", би поставил под съмнение въвеждането на дългосрочни санкции срещу Русия през 2014 година, когато Русия анексира Крим, (защото) въвеждането на санкции би подтикнало Русия към съюз с Китай. Американският президент, който е наясно с "проблема Китай", не би позволил на официалните лица от президентската администрация публично да приветстват революцията в Киев през 2014 годна, защото по този начин помогна на Пекин (и Москва) да се убеди, че САЩ искат смяна на режима в Китай", пише водещият експерт на СВО.

Това признанИе е много важно, но най-интересното в текста е рецептата, която се предлага за подобряване на отношенията по линията Вашингтон-Москва. Рецептата за руското направление започва с абстракция и преминава към конкретика. "Съединените щати в координация със съюзниците трябва да опитат разширен диалог с Владимир Путин и правителството на Русия за световния ред и безопасността на Европа и Азия". Само експерт от "мозъчен център", представляващ "дълбоката държава", може да си позволи предлагането в американското медийно пространство на идеята президентът Доналд Тръмп да води разширен диалог с Владимир Путин за световния ред, без да се бои, че ФБР ще го вземе на мушка, задето "работи за Кремъл". 

На равнище конкретика стратегията на Съвета за външни отношения предлага следното: "Да го кажем ясно: налага се Вашингтон да отстъпи, за да подобри отношенията с Москва, той не може да направи това, запазвайки сегашната си политика към Русия. Същото се отнася и за Москва. В този дух Съединените щати трябва да се стремят към договореност с Русия, че е приключило разширяването на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО), че Съединените щати отменят санкциите си за анексията на Крим и Русия отново е допусната в групата Г8. В замяна Москва чрез изтеглянето на своите войски за спре намесата в Източна Украйна и да се съгласи с разполагането на миротворчески сили на ООН, а също за прекрати отровната си намеса в американския политически живот". 

Идеалната рецепта?

По очевидни причини представената в стратегията на СВО "размяна" едва може да бъде възприета като идеална или дори подходяща рецепта за осигуряването на по-стабилни отношения по линията Вашингтон-Москва, но важното е друго: ако се съди по тази позиция на влиятелния "мозъчен център", американският елит постепенно се отвиква от представата, че Русия може и трябва да бъде заплашвана и започва да свиква с идеята, че с Москва може и трябва да се водят съществени преговори. В този смисъл невъзможно, абсурдно и немислимо би било да си представим през 2014 г., че водещият експертен център на американския елит ще "сложи на масата" като стартова преговорна позиция такива предложения като признанието на Крим за руски, завръщането в Г8 (важно именно като символ), отказ от разширяването на НАТО (тоест неутрален статут или "финландизация" на Украйна) и отказ от връщането на украинската армия в Донбас.

Това не означава, че този набор ще бъде приет като официална позиция на Вашингтон, още по-малко, че такава позиция идеално съответства на руските интереси, които са много по-широки и по-дълбоки от това, което предлага за договаряне експертът от СВО. Но вкарването на такива предложения в експертния и политически дневен ред на най-високо равнище е възможно да означава определена еволюция на американското мислене, при това не само по руското направление. Вашингтон е готов постепенно да се откаже от своите амбиции и да признае (унизителната за самолюбието му) необходимостта именно от отстъпки, а не от ултиматуми.

Вероятно най-добрият отговор на тези опити на американската рефлексия е търпението и твърдостта в защита руските интереси. Времето и остатъците от американския здрав смисъл, които се оказва, че все още присъстват в отвъдокеанската "дълбока държава", работят в полза на Русия. 

Публикуваме статията с малки съкращения, заглавието е на ДУМА