Да ти имам проблемите, госпожо!

Наистина има такъв уникален народ, който първо си избира на ура управленска котка в чувал, а чак след изборите пита тя лови ли мишки. Но понеже проговорилата най-сетне котка му предлага едни случайно нахвърляни 14 "неотложни приоритетни действия", които нямат нищо общо с хала му, народът ошашавен започва да пита: "Ми, като ни гласят за американски астронавти, как шъ съ оправим?". 

А докато от личната си телевизия котката лее ново шоу, стават сериозни неща, на които малцина обръщат внимание. Преди седмица ми се случи да обиколя българския Северозапад и се ужасих от мизерията и отчаянието на хората там. Младежи няма, деца се виждат тук-там, дошли за лятото при баба и дядо. Чух приказки, че образованието трябва да се ашладиса с бизнеса и да се отвори нов университет, че в региона висшисти няма. И се сетих, че току-що МОН бе пуснало за обсъждане проект за т.нар. 

Национална карта на висшето образование

която трябва да даде насоки къде в страната какви вузове да има, в какви професионални направления да обучават и в какви специалности от регулираните професии.

Нека прелистим в контекста на Северозапада този проект, съдържащ обилни данни за структурата и състоянието на висшето ни образование в момента. От 2022 г. те ще се обновяват всяка година. Оказва се, че като цяло капацитетът на 52-те висши училища у нас в 52 професионални направления, който им е определен от акредитационната агенция (НАОА), е запълнен едва наполовина и има мегдан да се приемат още студенти. Само че в някои направления като Медицина и Стоматология той е запълнен изцяло, докато в Математика обучаваните са само 19,1% от възможния брой, в Материалознание - 28,5%, в Животновъдство - 31,4%. А в Математика и Химия приетите първокурсници са едва 65-70% от разрешения прием.

Преподавателите на трудов договор пък през учебната 2020/2021 били общо 21 410. Колко са те е много важно, особено когато става дума за откриване на нови вузове. Само че от числото, посочено в проекта, не става ясно най-важното - колко от тях са приходящи и водят занятия в по няколко висши училища. От това в голяма степен зависи качеството на обучението, за което масовото мнение никак не е ласкаво. Справка в националната статистика сочи доста различна бройка от тази на МОН - според НСИ, в същата учебна 2020-2021 г. преподавателите в нашите вузове са 20 716, а от тях на основен трудов договор (на щат) са 12 861. Т.е. с "куфарно" преподаване на по няколко места се занимават 7855 души. Възниква основният въпрос, на който никой не обръща внимание. В момента в Северозапада има две висши училища и три филиала на вузове от други региони, а преподавателите били 1000 (включително приходящите). Ако трябва да се създава ново висше училище в Северозапада, откъде ще се вземат местни професори и доценти за неговия щат? Очевидно е, че и той 

ще се крепи на "хвърчащите чети"

Впрочем, в документа на МОН Северозападът изрично е посочен като най-изостанал и в областта на висшето образование и се предлага то да търпи развитие в него. Основанието е, че в региона броят на учениците в гимназиален етап е висок спрямо наетите на работа висшисти, отнесени към един студент в района. Т.е. има нужда от висшисти и има гимназисти, потенциални бъдещи студенти. Така ли е обаче? Според данните в проекта студентите в Северозапада са само 4900, като сред тях близо 24% са... чужди граждани. В региона живеят 10,4% от населението на страната, а студентите там са само 2% от всичките. Но завършилите местни гимназисти отивали да учат другаде, като предпочитали специалности от направленията Икономика и Административно управление - точно тези, които са пренаселени със студенти. Защото, оказва се у нас Медицина например има в 7 вуза, докато Икономика има в 24, Администрация и управление предлагат 27 вуза. И качеството на обучението в някои от тях било много ниско. Ами, щом е така, защо в проекта никъде не става дума за закриване на некачествени обучения, има само препоръки да си повишат качеството. Но са описани обилно условията за... откриване на нови вузове, нови филиали, направления и специалности! 

Впрочем, преди ден ректорите на медицинските ни вузове реагираха с общо становище срещу намеренията за разкриване на частни медицински вузове и филиали, които те съзират в проекта за Карта на висшето образование. Според тях съществуващите сега медицински университети покриват нуждите на страната, а нови частни вузове са в разрез с политиката за качество в медицината. Ректорите предлагат мораториум и за разкриването на нови частни университетски болници. Е, как да не се сети човек, че неотдавна Нов български университет съобщи, че щял да открива медицински факултет - трети в столицата! Щял да бъде учебна база на Първа градска болница. Съобщават хората категорично - нищо, че първо трябва да имат одобрение от НАОА, след това - решение на парламента. Щом е запълнен капацитетът в Медицина, можело да се откриват нови звена! Впрочем, в момента 57% от студентите в медицинските ни университети са чужденци. А добре известно е къде из Европата заминават за достойни доходи завършилите медицина българи. 

И може би най-важният въпрос - 

има ли работа за висшисти в Северозапада

Това обяснява и защо местните младежи отиват да учат в София и другаде. МОН отбелязва само, че в реализацията на завършилите висшисти има дисбаланси в страната. Но не се задълбочава повече. А цялата работа в Северозапада е в масовото ликвидиране на десетки предприятия - основно чрез приватизация преди това. Лишеното от поминък население е намаляло 5 пъти за годините на прехода към мизерия. Младите до 18 г. са едва 16% от населението, децата до 14 г. са под 15%. Това са най-лошите показатели за страната, а и МОН отбелязва, че този район вече не отговаря на изискванията на ЕС за минимален брой жители и до 2027 г. ще трябва да бъде окрупнен и съединен с друг регион. 

Нека напомним, че в Северозапада са регистрирани около 23 500 стопански субекта, от които над 50% се занимават с търговия, обществено хранене и транспорт. Повечето са в градовете Враца, Монтана и Видин. Кои точно работодатели ще търсят да наемат висшисти? Могат да бъдат изброени няколко десетки завода, фабрики и други предприятия и в тези градове, и в селата, които бяха ликвидирани в годините на прехода. Само знаменития месокомбинат във Враца да споменем, химическите заводи "Видахим", завода за помпи, завода за металорежещи инструменти "Видия", продаден през 1998 г. на американци за $820 хиляди с продукция за над 2,5 милиона в складовете му, след това разпродаден и производството - прекратено. Да споменем цеховете и заводите в Белоградчик и при селата Цар Петрово, Старопатица, Киреево, Раковица, Реброво, Чупрене, Горни Лом, Ново село, Димово и т.н. Ето затова 90% от завършилите в София и другаде висшисти от района не се връщат да живеят и работят в него. Къде да работят получилите дипломи примерно в направление Химични технологии, чиито питомци МОН очаква да увеличи с 40 на сто?

Не нов университет, а нов поминък му трябва на Северозапада. Водачът на изборната листа на БСП в Монтана Атанас Костадинов направи подробен анализ на предимствата и възможностите, които регионът има и които съвсем реално може да бъдат използвани за създаването на нови уникални и печеливши производствени и селскостопански предприятия. Плюс необходимите професионални училища с бъдеще. Като начало. 

А в това време се вихри един такъв народ, който вади котки от чувала и предлага министърка на образованието, която през 1989 г. е била във втори клас, сетне над 20 години е гледала България иззад океана. И вещае котката магистралите да са частни на концесия, приватизирана държавна банка и пращане в САЩ на астронавти от... Северна Македония и от зорлем ликвидираната някогашна българска космическа наука. Да ти имам проблемите, госпожо, би казал Иванчо.