23 Май 2024четвъртък15:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Да стимулираме родното, не да разчитаме на вноса

Държавният резерв - с качествено зърно, българска селекция

/ брой: 62

автор:Иван Панайотов

visibility 569

Проф. Иван ПАНАЙОТОВ, селекционер, Свищов


Най-после има едно добро държавно решение - държавата да изкупува пшеница за резерв и продажба. Отлична идея, но за по-добрата й реализация смятам, че трябва да се направи следното:

1. Да се определят средства от бюджета, като се планира цена, с която да се стимулира производителя да си продаде пшеницата на държавата и след това на фирмите - търговци.

2. Да се определи складовата база, ако е останало нещо от нея, която да се подготви за съхраняване на зърното. Ако е необходимо, да се изградят нови складове. Трябва да се има предвид, че производителите на зърно и собствениците на складови бази не са съгласни да държат зърно продължително време. Затова е добре държавата да има собствени складове. 

3. Да се поставят отговорни хора в държавната фирма, която ще се занимава с тази дейност. Да има контрол и отговорност.

4. Зърното, което ще се закупува и съхранява, да бъде с добри качествени показатели, а не т.нар. фуражни пшеници.

Това е хлябът на народа

и той трябва да бъде качествен. Цената на качественото зърно трябва да бъде по-висока, най-малко с 20%, в сравнение тази на нискокачественото зърно. Новата българска селекция е създала качествени и продуктивни сортове, зърното от които трябва да влезе в Държавния резерв.

5. Министърът на земеделието да подбере добри съветници - специалисти и отговорни хора. В Съвета по земеделие да се включат дейни земеделци и специалисти, а не фигуранти.

Тук искам да изразя моето мнение за българската селекция, която има повече от 140-годишна история и постижения, които са част от световната селекция. В продължение на 30 години българската селекция беше подценявана и финансово потискана. Закриха се и се продадоха много опитни станции. Започна мощна реклама и внедряване на западноевропейски сортове и хибриди. Много от тези сортове и хибриди съдържат ГМО продукти, те са продуктивни, но с ниско качество и не се приемат с охота от животните. Те се оказват по-умни от нас, хората. 

Ще посоча два примера, за да илюстрирам какво имам предвид. 

Първият: в два съда сложих пшеница от моята селекция и пшеница от чуждата селекция - сорт, който е най-разпространен сега в страната. След малко съдът с моята пшеница беше празен, всичко изкълвано, а

чуждата пшеница стои непокътната 

Вторият: Дивите прасета не ядат царевицата - чужда селекция, а отиват при българската царевица, тя им е сладка. Да, но давала по-нисък добив. Вярно е, че през последните години българската селекция изостана, загубиха се кадри и материали, причините са известни, да не ги изброявам.

Затова се обръщам към новите управленци на държавата, особено към министъра на земеделието и председателя на Селскостопанската академия - настоявайте за увеличаване на средствата за земеделската наука, особено за селекционните институти. Да се осигурят с необходимата нова техника и всички материали за работа, да се подобри значително заплащането на научните и помощните кадри, научната работа да стане привлекателна и желана. С настоящите заплати никой няма да си свърже живота с научна дейност, особено със селекция, семепроизводство и внедряване.

Каква пшеница имаме сега? Тя не става и за фураж, а за хляб трябва да се добавят подобрители, оцветители и т.н. Нямаме нито качествено зърно, нито качествени фуражи.

За качеството трябва да се грижи държавата

Къде е т.нар. агенция по качество на храните, какво прави?

Защо държавата не подпомага създаването на български продукти? А от България всяка година изтичат най-малко 4-5 милиарда лева само за семена - чужда селекция. Нека част от тези средства да отидат за българската селекция, резултатите ще дойдат сами. 

Въпреки трудностите, българската селекция в много отношения е по-добра от която и да е западноевропейска. Да, рекламата ни е слаба, възможностите са ограничени, ние не даваме комисиони. Имаме и частни селекционни фирми, и те трябва да се финансират по различен начин, например за признати сортове и хибриди, за техника и др. Защото бъдещата борба ще бъде за храна и вода, а не за коли и компютри. 

Вземете пример от политиката на САЩ или Канада, също и от другите развити страни. Там храната и водата, а също и енергията, са по-евтини, както се казва - за народа. Всичко това се отнася и за животновъдството, за животновъдните институти и производството на животинска продукция. Какъв е този внос, който и кучетата не го ядат, къде е нашето месо, мляко и т.н.? 

Къде са нашите вкусни зеленчуци? 

Важен въпрос е преработката на растителната и животинска продукция, създаване на принадена стойност на продукта. Износът на зърно е важен за поддържане на пазара, но по-важно е да се изнесе готов продукт, а не суровина. Къде са нашите прочути консерви, месни продукти и т.н.? Е, как ще имаме собствена икономика и стандарт на живота, когато не ги стимулираме? Добре, получаваме си комисионите, но ако настъпи криза в тези страни, от които внасяме, мислим ли за това? Апелът ми е да се обърнем към националната селекция, производство и преработка, към нашите източници за продукция и енергия, към националната търговия. Това е пътят за просперитета и развитието на държавата ни.

С над 80% се сринаха чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 95

Между 80 и 150 лева на година за застраховка на жилището

автор:Дума

visibility 287

/ брой: 95

Част от лавандулата може да остане по полето

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 95

Три страни в Европа признават Палестина

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 95

Румъния вдига с 10% най-ниските заплати

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 95

ЕС одобри закон за изкуствения интелект

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 95

Нидерландия забранява международните осиновявания

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 95

За нормално бъдеще

автор:Ина Михайлова

visibility 625

/ брой: 95

България не е готова за еврозоната

автор:Евгени Гаврилов

visibility 294

/ брой: 95

Позорна статистика

автор:Аида Паникян

visibility 274

/ брой: 95

Защо парите бягат

автор:Евгени Гаврилов

visibility 269

/ брой: 95

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ