Места
Да срещнеш змей на Чудните мостове
Магията на Родопите обезсилва и най-големите песимисти и отцеругатели
/ брой: 179
"Е, как е, заслужава ли си?" С тези думи, изречени с насмешка, мъж на средна възраст ни посреща, след като сме "изпълзяли" от речното корито под Чудните мостове в Родопите. "Заслужава си, дори много си заслужава", отговаряме, без да се замислим. "Е, първият път си заслужава, ама след това...", продължава упорито да ни "застрелва" непознатият. Не се сдържам и отговарям: "Тогава защо пак сте тук?" Мълчанието отсреща е повече от красноречиво.
Магията на Родопите обезсилва и най-големите песимисти и отцеругатели. Същата тази магия в последните години накара любителите на екзотични острови вдън земи тилилейски да открият, че и в България имало чудни места, които да се посетят. Точно тези околосветски пътешественици днес не спират да ахкат какви били Родопите, как трябвало да се посетят от всеки, как зареждали, как... Добре, че беше пандемията, че вий, любители на екзотичните дестинации, преоткрихте отечеството. Таквиз хора отдалеч си личат. А родопчани ги разпознават бързо...
Като казахме на непознатия, че си заслужава, не излъгахме. Популярната туристическа дестинация Чудните мостове е невероятен скален феномен в Западните Родопи, намиращ се само на 5 км от село Забърдо. Чудесата на природата са разположени в карстовата долина на река Еркюприя, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували от срутването на пещера преди хиляди години.
Местните хора разказват легенди за Чудните мостове. Според една преди много години в Забърдо се появил змей, който започнал да напада и опустошава стадата на пастирите. Те страдали години наред, докато един ден измислили как да го надхитрят. Натоварили магаре с прахан, запалили го и го изпратили срещу змея. Той го глътнал и в него започнал да се разгаря огън. Обезумял, змеят се опитал да избяга, но не успял, сгромолясал се на земята и от удара се отворила голяма пролука. Когато костите му изгнили, на тяхно място се появили огромните сводести мостове.
Големият е дълъг почти 100 метра, а на места достига ширина 15 метра. Състои се от три арки, като най-голямата достига до 45 метра височина. Малкият мост е дълъг около 60 метра. Неговата арка се извисява на 30 метра. Третият мост е най-малкият - той представлява понорна пещера (т.нар. губилище). Водите на река Еркюприя се губят в нея и се появят отново на повърхността след 3 км.
До Чудните мостове може да се стигне, като се следват табелите по пътя Асеновград-Смолян. Пътят след отбивката за село Забърдо наистина е тесен и стръмен, а след пороя през юни бе и непроходим. В района дори бе обявено частично бедствено положение. Благодарение на бързата реакция на служебното правителство и на отпуснатите 250 000 лева пътят, неремонтиран от десетилетия, бе почистен и от средата на август по него отново минават хиляди туристи.
Идват тук, за да се насладят на вековните иглолистни гори, които обграждат мраморните чудеса. Родопчани, известни с гостоприемството си, не пропускат да отбележат, че освен Чудните мостове, може да се посетят чепеларското село Забърдо, известно като Родопският Холивуд, както и да се покрачи по многобройните екопътеки, които водят към хижите "Кабата", "Скалните мостове", "Изгрев" и "Персенк".
Горе, на най-високата точка на големия мост, дъхът спира, а краката леко треперят. Усещаш, че природата е наистина велика и нищо не е в състояние да й се изпречи. Долу, под моста, разбираш колко нищожни и малки сме ние, хората, колко сме слаби и подвластни на всичко, което Великият Архитект твори.
Ако не сте любители на крачките и пътеките, на катеренето и слизането, а предпочитате да се любувате на природата, седейки на сянка - и за това има решение. Домакините току пред Чудните мостове са организирали прекрасни кътчета за отдих. Можете да хапнете пататник, малки сармички, най-чистата пъстърва, както се хвалят родопчани, катми и какво ли още не. Да послушате каба гайда и родопски песни, да се порадвате на тишината и спокойствието. Можете да си изберете буркан боров мед, да си купите родопски чай, да се разприказвате с домакините и да чуете добри думи от тях - за хората, за природата, за живота. Ще ви разкажат с удоволствие някоя любопитна местна история, ще ви споделят рецепта за родопско ястие или просто ще седнат, за да ви изслушат болката. Такива са родопчани. Магията на планината ги е хванала и няма намерение да ги пуска. А змеят от легендата отдавна е преборен и няма да се върне...
Снимки АВТОРКАТА
Те си казаха "Обичам те!" точно тук...
Планината зарежда малки и големи
Надолу, надолу...
Толкова сме малки...