Да се учим от Италия
/ брой: 49
След изборите в Италия излезе на мода шаблонът, че тази страна е "политическа лаборатория на Европа". Има се предвид, че Италия беше силно ударена от налаганата от Брюксел политика на затягане на коланите, като в резултат от това 25% от италианците гласуваха за Бепе Грило - един клоун, който отрича политиката, а други 25% не гласуваха. В резултат от това нито една партия не може да управлява, освен ако левицата на Пиер Луиджи Берсани и десницата на друг клоун, Силвио Берлускони, съставят коалиционно правителство. Колкото и противоестествена да изглежда такава коалиция. Защото в противен случай страната ще влезе в спиралата на нови избори и ще фалира, повличайки след себе си еврозоната и Евросъюза.
Доколкото познавам итанлианците, там противопоставянето комунизъм-антикомунизъм не се е променило много от времето на Мусолини. Дясно настроените гласоподаватели наричат "комунисти" представителите на левицата, каквото и поредно име да си е измислила тя. Впрочем италианските леви, по-възрастните от които действително са били членове на някога силната Комунистическа партия, не наричат себе си "социалисти", а "демократи".
Познавам една възрастна италианка, която отдавна живее в Брюксел и винаги гласува за Берлускони. Не защото харесва неговите "бунга бунга" екстравагантности, а защото вижда в него "единствената преграда срещу комунистите". Не съм я питал какво мисли за това, че сега май "комунистите" и Берлускони ще управляват заедно.
Ще видим какво ще направят италианците и дали техният пример е приложим в следващата страна от ЕС, в която ще се проведат избори - България. Основната разлика е, че ако България фалира, за което борсовите спекуланти вече правят залози, последиците ще бъдат само за българите.
Мои колеги западни журналисти, включително звезди като подписващия се с псевдоним "Шарлеман" в списание "Икономист", забелязват приликите в настроенията и в съотношението на силите в Италия и България. И в България, и в Италия има противопоставяне на "комунисти" срещу "антикомунисти". И в двете страни има политици, които приличат на клоуни. Италия има едни гърди преднина, защото там Бепе Грило спечели статут на политик и отказвайки всякакви коалиции, направи страната неуправляема. И в двете страни мизерията рязко се задълбочи, а корупцията е видима навсякъде. И при нас, както в Италия, има две партии, дясната ГЕРБ и лявата БСП, с привидно изравнени сили, и при нас голяма част от населението нямат доверие на политическата класа. Доскоро никой не ги слагаше в сметките, но откакто излязоха на протести, това вече е невъзможно.
Съвършено правилно у нас всички партии предизборно отричат всякакви варианти на коалиции. Така се прави навсякъде. Но дано не си повярват, защото друго управление, освен много широка коалиция, няма да е възможно.
Нещата вървят толкова зле, че вече е необходима "кръгла маса" на партиите, която да реформира капитализма. И да сложи край на неолибералния модел, на който Барозу и Оли Рен продължават да бъдат основните жреци в ЕС. Този модел доведе до разпродажбата на безценица на дейности, които особено в България държавата вършеше достатъчно добре. Основната цел на реформата трябва да бъде да даде съдържание на красивите думи в българската конституция, че "прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и СОЦИАЛНА държава". Същото се отнася за ЕС, чийто Лисабонски договор ясно казва, че Евросъюзът "ще работи за устойчивото развитие на Европа, основано върху балансиран икономически растеж и стабилност на цените, високо конкурентна СОЦИАЛНА пазарна икономика, имаща за цел пълна заетост и социален прогрес, както и високо равнище на защита на качеството на околната среда". Ултралибералният модел нарушава и българската, и европейската конституция.
Не изключвам широка коалиция след изборите през септември да реформира капитализма дори и в Германия, която повече от много други страни в ЕС се е доближила до социалната пазарна икономика. На равнище евроинституции капитализмът ще бъде реформиран след европейските избори през лятото на 2014 г., когато съвършено нова Европейска комисия ще отрече наследството на Барозу.
На нас, българите, ни се пада да бъдем в авангарда на тази реформа. Ако се провалим, можем ли да очакваме ЕС да ни спаси, както Гърция? Понеже не сме в еврозоната, аз лично не бих разчитал на този вариант.