Да се потопиш в лукс, да се къпеш в нищета

Валерий Вижутович

Две събития се случиха едно след друго и се римуваха помежду си. Първото: представителите на властта обнародваха данните за доходите и имуществото си. И второто: Държавната дума отклони законопроект, предполагащ въвеждането на данък върху луксозни предмети. Законопроектът бе внесен в парламента от "Справедлива Русия" и името на партията намира в това очевидно оправдание. "Нивото на икономическото неравенство в страната ни постоянно се увеличава, заяви лидерът на парламентарната група Николай Левичев. Разликата в доходите на десетте процента най-богато и десетте процента най-бедно население достига в страната 20 пъти, а в Москва - цели 50 пъти". Парламентарното трезвомислещо мнозинство обаче смята, че по този начин справедливост пак не може да се постигне - събираемостта на данъците няма да се повиши, а ще спадне: яхтите и самолетите ще се регистрират в чужбина и федералният бюджет няма да получи от тях нито копейка. "Решението на този проблем трябва да се търси не в увеличаването на данъците за богатите, а в намаляването им за бедните", сподели мнението си депутатът от "Единна Русия" Андрей Макаров.
Доходите на руския елит са такива, че предложението да се въведе данък върху яхти, катери, самолети, скъпоценни метали ще получи благодарен отклик у тези, на които най-малко им е провървяло в живота. "Справедлива Русия" вече не за първи път се опитва да вкара в сурови регламенти всичко, което засяга материалното положение на гражданите. Преди известно време партията предложи да се установи контрол върху разходите на частните лица. Лидерът на "Справедлива Русия" Сергей Миронов настояваше, че "всяка покупка на стойност над 200 хиляди рубли трябва да бъде регистрирана". Президентът отхвърли тази идея. "Въпросът за разходите изисква внимателен и обстоен анализ, каза той. Ние не трябва да се опитваме да регламентираме всичко. Декларациите за доходите на чиновниците - това е далеч по-разбираемо."
Но ето нещо интересно: кризата в известна степен сближи богатите и бедните. Според данни на Росстат забелязва се тенденция на съкращаване на паричната дистанция между десетте процента най-малоимотни и десетте процента най-осигурени. Има две причини за това. Първата: собствениците на частни предприятия понасят загуби, топ-мениджърите губят бонуси и дивиденти. Втората: държавата засега изпълнява ангажиментите си към пенсионерите и нископлатените работници в бюджетната сфера. От тези две причини, без съмнение, по-важна е първата. Т.е. не бедните са станали по-богати, а богатите са станали по-бедни. Кризата удари средната класа по-силно, отколкото малоимотните слоеве на населението. Но няма да измерваме руската средна класа с европейските канони. Все пак е смешно да се обяснява, че родовото отличие на "златната среда" от люмпена е в редовното плащане на данъците. Че употребяването към тази категория граждани определение "опора на обществото" е не просто етикет, а констатация на икономическата реалност. Че ако бюргерът в Германия от време на време изисква нещо от държавата, то той има право на това: платено е. Пиша всичко това, защото представителите на руската средна класа дълго време даваха в хазната по-малко, отколкото трябва. В крайна сметка сами себе си наказаха. Това правителство на САЩ през годините на Великата депресия спасяваше средната класа с държавни мерки, все едно му връщаше неговите си данъчни вложения. А след дефолта-98 бедстващият руски банкер не можеше да намери защита под крилото на родната си държава. След като не беше редовен данъкоплатец, руската средна класа от 90-те сама се лиши от бюджетно тилово прикритие. А и от правно. Изведнъж се разбра, че парите - тези, които са по-скъпи от договора с подпис и печат - не гарантират на собствениците си нито социална стабилност, нито непоколебим обществен статут, нито самоуважение, в края на краищата. Това беше таксата за сенчестото, по същество, съществуване, позволяващо да се декларират далеч не всички доходи и създаващо особена - "черна" - средна класа, често губеща почва под краката си.
Нещо подобно, но, разбира се, не в толкова сериозни мащаби, се повтаря и сега. Да, днес бягането от данъци не е толкова мащабно, да, заплатите в пликове постепенно стават анахронизъм, но докато всичко това не изчезне, средната класа няма защо да се сърди на финансовата криза. Тази криза е неговото изпитание. Такова изпитание освен останалите неприятности стана за елита и разривът в доходите на богатите и бедните. Кризата направи очевидно не толкова забелязваното преди, или по-скоро, просто не забелязваното "самообслужване" на средната класа, когато преуспяването на един беше условие и верен залог за преуспяването на друг. В този резерват, където широките маси на населението нямаше какво да правят, цареше хармония между изисканото търсене и достойното му предлагане. Ти на мен - аз на теб. И всички бяха доволни. С настъпването на кризата се прояви взаимност с обратен знак: колкото по-зле вървят нещата при теб, толкова са по-лоши и при мен. Когато например туристическият бизнес тръгна надолу, се разбра, че освен братята по класа, загубили възможността да литнат до Ница за един уикенд, няма кой да подкрепи парично собствениците на туристическите фирми. Социална изолация. Не че по-рано тя липсваше изобщо, просто сега стана по-очевидна. Каквото и да говорим, средната класа сега отново преминава проверка за оцеляване.
Колкото до малоимотните... Те пострадаха от кризата по-малко от средната класа: те общо взето нямаше какво да изгубят. Но дали им е по-леко от съзнанието, че "Вуте е зле"? При тях самите в чинията, както и преди, е празно. Според експертите официалната статистика занижава броя на хората с доходи под жизнения минимум. Тъй като се занижава и самият жизнен минимум. А разликата от почти 16 пъти в доходите на най-богатите и най-бедните не отчита скритите доходи. Цифрите, с които оперираме, разсъждавайки за нивото на бедността и за нивото на социалното разслояване, изобщо са достатъчно условни. Ние всъщност не знаем колко точно са бедните у нас. Дори според официалните оценки на Росстат приблизително 25 процента от БВП се произвежда от сенчестата икономика. Това засяга и доходите на населението. Руската данъчна система отдавна е на мушката. Владимир Путин веднъж нарече данъчното ни администриране "данъчен рекет". За съжаление това е точно така. Именно заради това в Русия голяма част от заплатата е в сянка и освен това се задържа ръстът на легалната заплата. Ако правителството се реши реално да намали данъчната тежест (въпреки че такова решение не може да бъде взето лесно в условията на криза), това ще отвори пътя и за извеждането на заплатата от сянката и за нейното увеличение.
Разривът между богатите и бедните може да се намали, като се направят бедните по-богати или богатите - по-бедни. Първият път все пак ми се струва по-продуктивен.
Социално-икономическо неравенство съществува във всички страни. Някъде то е по-осезаемо, другаде - по-малко. Абсолютна справедливост в този смисъл няма и не може да има. По това как се различават доходите на хората няма справедлива Америка. Или справедлива Италия. Справедлива Русия също съществува само с кавички. Като името на партията.

Доходите на депутатите

Тамара Шкел

Някои цифри доста впечатляват. Оказва се, че народните избраници могат да печелят до един милиард рубли годишно.
Това, разбира се, не са бюджетни пари. Доста от депутатите дойдоха в Думата от бизнеса - ето така предишни спестявания, ценни книжа и имоти допълват депутатското богатство. Тези от парламентаристите, които живеят само от заплатата си, получават годишно в зависимост от заеманата длъжност от един до два милиона рубли.
Например първият зам.-председател на парламентарната група "Единна Русия", член на комисията на Думата по здравеопазване, е декларирала доход от 2 112 762,92 рубли. "Не трябва да се срамуваме и да крием честно спечеленото с труд", смята Яковлева. Стереотипът "Ако е беден - значи е честен, а богаташът със сигурност е крадец" според нея днес е "атавизъм". "Нивото на доходите не е критерият, според който може да се изчисли честният мениджър или добрият законодател", заяви Татяна Яковлева. На избирателите им се пада да отсъдят доколко тя е права.
А на нас засега ни остава само да констатираме: съдейки по декларациите, с най-голям доход през миналата година може да се похвали първият зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика "единорос"-ът Леонид Симановски - един милиард 184 милиона рубли. Почти милиард е спечелил първият зам.-председател на комисията по гражданско, наказателно, арбитражно и процесуално законодателство "единорос"-ът Владимир Груздев - 936,72 милиона рубли. Добри приходи има и съпругата му - 692,5 милиона рубли.
Декларираните доходи и имоти на председателя на Думата Борис Гризлов, който също е от "Единна Русия", са доста по-скромни: през 2009-а той е спечелил 16 060 553,11 рубли. Има апартамент от 274 кв. м и лека кола "Мазда-3".
Лидерът на ЛДПР Владимир Жириновски е декларирал 2 478 603,66 рубли и апартамент за безвъзмездно ползване. Съпругата на либерал-демократа обаче е спечелила 9 080 601,62 рубли.
Лидерът на КПРФ Геннадий Зюганов отчита доход от 2 075 542,33 рубли. Той има апартамент от 167,4 кв. м и наема вила от 113,8 кв м.