Да се победи бедността

Валерий Вижутович

Борбата с бедността е най-ярката тема във всяка президентска кампания в Русия. Без значение с колко за четирите години от предишните избори се е повишил жизненият стандарт (а той засега, въпреки че е далеч от европейските стандарти, все пак расте), остава задачата: да се победи бедността. Ето и сега пак.
"Ние всички не харесваме много неща - отбеляза Владимир Путин в предизборната си програма. - Това са и запазващата се бедност, и все още лошият предприемачески климат, и разпространената корупция, и неефективната работа на голяма част от чиновниците..." Както се вижда, ръководителят на правителството слага на първо място бедността. След това се казва: "Работещият човек в Русия няма да е беден. Висококвалифицираните специалисти, работещи в бюджетната сфера, ще получават заплати, надвишаващи средното ниво в региона".
Всички кандидати обещават, ако победят на президентските избори, да увеличат благосъстоянието на хората в Русия. Генадий Зюганов (КПРФ - бел. ред.): "Начело на държавата нашият екип ще осигури: националната сигурност на страната и личната за хората; преход от икономически упадък към ускорено развитие; преодоляване на бедността и деградацията на обществото". Сергей Миронов (есерите - бел. ред.): "На борбата с бедността, организирането на живот според справедливостта са посветени много социално-икономически реформи, които намериха място в моята програма". За намаляване на социалното неравенство Миронов предлага да се въведе прогресивна данъчна система, да има данък за лукс и да се използва почасово заплащане на труда. Освен това кандидатът за президент смята за необходимо да има строг държавен контрол върху цените на социално значимите стоки и услуги.
Могат да се сравняват предлаганите програми за борба с бедността, да се оценява съотношението в тях между реализъм и популизъм, но всички кандидати еднакво разбират, че бедността е заплаха за развитието на обществото. Днес според официалната статистика 13,1 на сто от населението живее под прага за бедност (т.е. с доходи под жизнения минимум). Минималната заплата на всеки пети работник е по-ниска от жизнения минимум. Социалното самочувствие на хората напълно съответства на тези цифри: според анкетите 30 процента от руските граждани се определят като бедни хора.
Най-тревожно обаче е възпроизводството на бедните с едновременното формиране в тях на особена субкултура на бедността. Тоест расте броят на работоспособни хора, които отказват да работят. Те се стремят да станат получатели на социални помощи, надяват се на държавата, на властта. Както показа допитване до общественото мнение, извършено от Левада-Център, над половината от руските граждани (53 на сто) смятат, че личната намеса на първите лица в държавата е най-ефикасният начин за управление на кризисни процеси. Според оценката на 21% от анкетираните Путин е "енергичен и ефикасен държавник, който поема лична отговорност за решаването на най-трудните проблеми". Още 13% от анкетираните сматат, че премиерът "се грижи за проблемите на обикновените хора и при всяка трудност се стреми да им окаже бърза и ефективна помощ". Едва 16 на сто смятат, че "държавната машина работи неефективно и изисква постоянната намеса на висшето ръководство за решаването на местни проблеми".
Сега да се вгледаме в предизборните програми. Повечето кандидати не апелират към волята, инициативата, самостоятелността, гражданските ресурси на избирателите. В масовото съзнание се транслира очакването от властта на бърза и чудодейна помощ, култивира се патерналистичен, а не партньорски тип на отношенията между държавата и гражданите й.
А цифрите, до които прибягват участниците в предизборните дебати, разсъждавайки за нивото на бедността и на социалното неравенство, са достатъчно условни. Никой не знае колко са реално бедните в Русия. Та дори според официалните оценки на Росстат приблизително 25% от БВП се произвежда от сивата икономика. Това засяга и доходите на населението.
А всъщност нуждите на населението са доста скромни. Според данни на фонда "Обществено мнение" 11% от руснаците ще са доволни да получават по 5000 рубли месечно (126 евро - бел. ред.), за да се смятат за небедни хора. До 10 000 рубли (253 евро) ще са достатъчни на 28%, за да избегнат бедността. Почти 20 на сто са убедени, че 15 хиляди месечно (380 евро) ще им стигат за най-необходимото. Още 16 процента молят за не повече от 20 000 рубли (506 евро). Само 9 процента смятат, че трябва да получават от 30 хиляди (760 евро) нагоре.
Такава бедност - по-точно такива представи за нея - не е трудно да бъде победена. И в този смисъл участниците в президентската кампания могат да обещават много.