Да пренесем за наследниците историческата истина
Политиците и политическите им пристрастия днес раждат само разделение
/ брой: 158
Жейно Жейнов
Неотдавна чрез телевизията и пресата бе шумно отразен т.нар. ден на жертвите на комунизма. Често се правят възпоменателни тържества до мемориала, изграден от новите демократи пред НДК, за тези жертви. Винаги на тези тържества нашият президент Плевнелиев, и не само там, в словата си театрално лее сълзи за тези жертви на комунизма. Но като обединител на нацията нито веднъж не е отишъл пред Братската могила в Парка на свободата. Отдава почит само на едни от политическите жертви, но не и на тези на монархофашизма. Защото забрави комунистическото си потекло и комсомолската си активност.
Наскоро нашият президент се включи и в една дискусия с централна тема престъпността на комунизма. Даже предложи изучаването на този период в училищата. На друг помен за жертвите в Белене заяви, че имало подмолен сценарий да бъдем лишени от памет за комунизма. А нито дума не каза за времето на фашизма, за което сегашните лъжедемократи искат истината да бъде забравена.
Човек, който е свидетел за някои неща по онова време, като чете на мемориалните плочи пред НДК имената на жертвите, не може да скрие учудването и възмущението си, че сред тях има и много съмнителни жертви и хора с доказани престъпления. Може ли да се смята за жертва и известният със злодеянията си полицейски началник Неделчо Марков, осъден от Народния съд. Достатъчно е да споменем само една от полицейските му акции, като тази в село Крушево, където в запалената от полицаите плевня са се укривали смели борци против фашизма. По жесток начин са убити Ганчо Хардалов, Петър Пенчев и още двама антифашисти.
Ако се сложат на кантара жертвите на комунизма и тези на фашизма, трудно може да се установи кои са повече. Показателни все пак са някои цифри (по данни на бившия антифашистки музей). За периода 1941-1944 г. на територията на тогавашна България са убити 9240 партизани, 20 700 ятаци и помагачи, изгорени са 2190 къщи, през концлагерите са преминали 31 250 души, а през арести и затвори - 64 350. Тези привърженици на една идеология като борци за правда и свобода, за братство и равенство, не са ли също жертви на фашистката мракобесническа идеология?
Ще мине време, много неща ще се забравят, но историческата истина сме длъжни без пристрастия да пренесем на идните поколения. Антифашистката съпротива у нас е значителен принос за победата над хитлерофашизма, призната международно. Тези, които някога са издевателствали над народа, си получиха заслуженото наказание. Днес едни да се обявяват за жертви, а други за патриоти е изопачаване на истината.