На фокус
Да пътуваш 50 км до аптека
Ще реши ли Националната карта проблема с неравномерното териториално разпределение и гъстотата на аптеките?
/ брой: 32
Навярно малцина си спомнят, че първата в България аптека е наричана лекарня. Тя е разкрита преди около 200 години от д-р Марко Павлов в старопрестолния град Велико Търново. Дали е била достатъчна за търновчани, днес не знаем. Днес само знаем, че в България има множество села, в които кметът или приходящият общопрактикуващ лекар изпълняват функцията на "пътуваща" аптека. Голям брой населени места в страната са отдалечени на над 50 до 60 км от най-близката аптека. Например село Зайчари в община Сливен е с общо 26 жители и е на 60 км от най-близката аптека. А в област Габрово 61% от населените места са идентифицирани като труднодостъпни.
Тъжна констатация за държава член на ЕС. При това - с най-болното и най-застаряващо население в Съюза. У нас обикновено се говори за недостига на лекарства, а напоследък и за битката между институциите за/против хартиена или електронна рецепта.
Днес така и не можем да си отговорим защо например през 80-те години на ХХ в. 8-милионна България не се оплакваше от липса на аптеки, а сега на 6-милионна България са й недостатъчни над 3 хил. аптеки. Ако отговорът е в неравномерното им разпределение, защо законодателят не промени ситуацията?
На 20 декември 2023 т. Министерският съвет
утвърди Националната аптечна карта, с която се определят областите, общините и населените места с недостиг на открити аптеки чрез извършване на анализ на достъпа на населението до аптеки, които осъществяват дейности по различни направления - отпускане на лекарства за домашно лечение, плащани напълно или частично от НЗОК, приготвяне на лекарства, отпускане на медикаменти, които съдържат наркотични вещества, отпускане на лекарствени продукти на ветерани от войните, на военноинвалиди и военнопострадали, както и отпускане на лекарства по лекарско предписание, които не се плащат с обществени пари.
Няма област без недостиг на аптеки
От документа става ясно, че няма нито една област в цялата страна, в която да не е установен недостиг на аптеки, извършващи определени дейности – отпускане на лекарства по НЗОК, приготвяне на лекарства или отпускане на медикаменти на военноинвалиди и военнопострадали.
В крайна сметка, идеята на Картата е да бъде коригирано струпването на аптеки в големите градове и "белите петна" в цели региони. Сходна бе идеята и за създаването на не една и две Национални здравни карти - те са надлежно изработени и представляват моментна снимка, но нито една от тях не доведе нито до намаляване на струпването на болници в големите градове, нито спря обезкръвяването на малките общински болници, нито се заеха незаетите лекарски практики в отдалечени и труднодостъпни райони в страната. Та, едва ли някой очаква да е по-различна съдбата на Аптечната карта, ако не бъде стимулирано разкриването на аптеки в отдалечени места. Защото в наши дни аптеката не е лекарня, а обект, подчинен на Търговския закон, подобно на кръчма или бакалия.
И още нещо: данните за картата са събирани по-рано и със сигурност вече има несъответствия. Например според нея в Каварна има 4 аптеки, но през лятото на 2023 г. вече бяха 5.
В страната 3249 аптеки
са действащи, става ясно от Публичния регистър на аптеките в Националната здравноинформационна система, като част от тях са болнични. Според него най-новото разрешение е за разкриване на такъв обект е в софийското село Яна на 31 януари. Ден по-рано е дадено разрешение за разкриване на аптека в Кърджали.
Към момента 46 аптеки в страната са с ръководител помощник-фармацевт. От началото на годината са дадени и седем разрешения за разкриване на аптеки, ръководени от помощник-фармацевти - в селата Габаре и Търнава (община Бяла Слатина), в с. Градец (община Котел), в селата Долни Луковит, Антон, Челопеч, Торос. Според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина помощник-фармацевт може да е ръководител на аптека в населено място, на чиято територия няма такава. В аптека на помощник-фармацевт може само да съхраняват и отпускат само лекарства без лекарско предписание, както и медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства, но не и лекарства с рецепта или плащаните от НЗОК.
Недостиг на аптекари
Прегледът на приложенията към Националната аптечна карта показа, че в София има най-голям недостиг на помощник-фармацевти, работещи в аптеките - над 520. София-град е и единствената област в страната, където не е отбелязан недостиг на магистър-фармацевти, работещи в аптеките. В област Благоевград дефицитът от помощник-фармацевти в аптеките е 293, в област Пловдив - 261. Около 3500 помощник-аптекари не достигат в страната. Най-голяма е необходимостта от тези медицински специалисти в област Благоевград - 179, следвана от област Пловдив (169), Шумен и Сливен (по 166).
Недостигът на магистър-фармацевти, които да работят в аптека, е по-малък - около 2700 за страната.
Денонощните аптеки
В Кърджали, след повече от 10 години липса на денонощна аптека, такава бе открита в навечерието на Коледа. Дотогава хората е трябвало да пътуват до Хасково, ако са имали спешна нужда от лекарства през нощта. Преди година в Благоевград с подкрепата на общината бе обявено, че ще заработи първата денонощна аптека в областта. Но например в областите Видин и Монтана все още няма денонощна аптека и единствената в Северозапада се навира във Враца. За да се лицензира аптека с 24-часов режим на работа, необходими са 6 магистър-фармацевти, допълнителни средства за възнагражденията за нощни дежурства на аптекари, на охрана...
Засега законодателството ни не урежда критерии за разпределението и гъстотата на аптеките нито по територия, нито по режим на работа - дневен, полудневен или денонощен. По данни, изнесени преди година от тогавашния здравен министър д-р Асен Меджидиев, в страната е имало 56 денонощни аптеки, като 51% от тях са били в София, а в 13 области в страната не е имало нито една денонощна аптека. Към настоящия момент областите без денонощна аптека са по-малко. Въпреки това, проблемът е налице. Тъй като аптеките са самостоятелни търговски субекти, очевидно преодоляването на проблема изисква повече гъвкавост. Например публично-частни партньорства, разширяване на дейността на вече съществуващи, субсидиране от общините и пр. Но в наши дни явно административно-командният подход няма да реши проблема.
Брой на фармацевтите, заети в здравния сектор в европейските страни през 2022 г. или последната налична година. В България са 6082
Източник statista.com