Да откриеш Менделеев

Юрий Медведев

ООН обяви 2011-а за Международна година на химията. С какво е свързано това внимание към "старата" наука. Как изглеждат на световно ниво руските химици? Трябва ли да се освобождават учениците от трудната наука? За това разговаряме с проректора на МГУ, един от водещите световни специалисти в областта на полимерите, академик от руската академия на науките Алексей Хохлов:
- Една от задачите на тази акция на ООН е да се привлече вниманието към химията и най-вече да се привлекат младежите. Но пък не обявяват година на генетиката или информатиката, именно в тези науки е огромният наплив на младежи. Може би в химията не всичко е така благополучно, че се налага да й се обръща внимание?
- Струва ми се, че тази диагноза е грешна. Периодично научното общество привлича вниманието към различни науки, например наскоро се отбелязваше Година на физиката, преди две години - на астрономията. Защо сега е химията? Днес всеки ученик знае, че целият свят около нас така или иначе е свързан с химията. И дори самият човек. Та ние живеем само благодарение на биохимичните реакции. И много от надеждите на човечеството за по-добро бъдеще са свързани с химията, въпреки че далеч не всеки разбира това. Прогресът в енергетиката, медицината, екологията, защитата на околната среда, промените в климата и другите глобални проблеми пряко зависят от химията.
Но трябва да признаем, че някъде от средата на миналия век образът на тази наука малко се "притъмни". От една страна, в света започна "зелената революция", химическите торове позволиха да се спасят от глад милиони хора. Химията беше обявена едва ли не за наука номер едно, ръководителят на СССР Никита Хрушчов дори издигна лозунга за химизацията на цялата страна. Но, както често се случва, всяко научно достижение има негативна страна. Еколозите и "зелените" заговориха за вредата на химията.
- Днес съществува клише, че всичко опасно за здравето е "химия".
- Точно така. Слага се етикет, като се забравя всичко, което е създадено от тази наука за човека. И въпреки че плюсовете са несравними с негативите, в съзнанието на много хора стереотипът вече се е загнездил. Много млади хора, избиращи бъдещето си, не виждат в него място за химията. И не защото тя е прекалено сложна, просто образът й е непривлекателен за тях.
Но тази наука се променя буквално пред очите ни, много вредни производства отдавна са останали в миналото, развиват се нови направления, позволяващи на практика да се премахне "химическият негатив". Например биомиметичният подход. Каква е същността му? Трябва да се разбере как природата в своята "стъкленица" успя без вреда да провежда различни реакции, а след това да се използват аналогични принципи в нашите лаборатории и в производството.
И много е вече направено. В Европа например действа мащабна Технологична платформа "Химия за устойчиво развитие", където се развиват нови направления на тази наука. Например в редица водещи държави цялата полимерна опаковка не се изхвърля на сметищата, а се "изяжда" от особени бактерии.
Или пък се създават "умни къщи" с нисък разход на енергия. Стените им са направени от материали, които през зимата не изпускат топлината, а прозорците пропускат светлината в зависимост от годишното време и осветеността. В такива сгради са инсталирани слънчеви батерии с висок к.п.д. И всичко това е работа на химията.
Още една нейна грижа е бъдещето на енергетиката. Според всички прогнози резервите от петрол и газ бързо намаляват и трябва да се търсят нови източници на енергия. Един от най-перспективните източници е биогоривото и преди всичко това от водорасли. Не по-малко важно е най-ефективно да се преработва петролът, да се изстисква от "черното злато" максимумът. И учените постоянно усъвършенстват катализаторите.
- Сега границите между науките се размиват. Тези промени засегнаха ли химията?
- Дори най-много. Границите между химията, физиката и биологията отдавна ги няма. А през последните години компютърът кардинално промени облика на химията. Например съвременните машини са в състояние да моделират еволюцията на късче вещество с размер от 0,1 микрон в продължение на 1 микросекунда, да видят как всеки атом се движи, участва в реакциите.
А когато се появят екзафлопни компютри, мащабът за наблюдение ще се увеличи до микрони. Какво ще ни даде това? Всъщност, без да правим експерименти, ние ще видим на моделите как ще протичат реакциите. Ще можем да разглеждаме различни варианти, да избираме най-оптималния и едва след това да се заемем реално с нещата.
- Някога имената на руските химици бяха прочути по целия свят, достатъчно е да споменем Менделеев, Зелински, Бутрелов. Но единствената Нобелова награда за химия бе връчена през далечната 1956 година на академик Семьонов. И оттогава нито един Нобел, а пък физиците са го получавали неведнъж. Не е ли това критерий за нивото на нашата химия?
- Убеден съм, че не. Между другото великият Менделеев не е бил лауреат на тази престижна награда, както и много други изтъкнати учени. Нобеловият комитет си има своя политика, но нека не я обсъждаме сега.
Страната ни винаги е била смятана за една от водещите държави в областта на химията. Най-очевидният аргумент е атомният проект, където ролята на химията е огромна. Това е и получаването на самото гориво, и безброй много най-различни материали, и създаването на големи производства, които нямат аналог в света. Всичко беше направено от нашите учени и инженери.
А може и да си спомним например какъв остър проблем беше през първата половина на миналия век липсата на собствена каучукова индустрия. И учените успяха да я създадат, като започнаха производството на руски синтетичен каучук. И синтетични влакна започнахме да произвеждаме малко след САЩ. Всички знаят, че найлонът първо беше направен в Съединените щати, но колко хора знаят, че лавсанът се дешифрира като Лаборатория за Високомолекулярни Съединения на Академията на науките, и беше направен в СССР, в академичния Институт за елементоорганични съединения. И днес химията ни е на световно ниво, например според цитираността на руските химици в престижни научни списания, ние изглеждаме доста добре. Но има критерии, които са дори по-обективни, отколкото публикации или цитираност, те показват състоянието на науката. Например завършилите нашите химически институти са високо ценени в чужбина, взимат ги на работа във водещи световни фирми и университети. И на международните олимпиади студентите ни са постоянно сред победителите.
- Казват, че много от производствата ни са остарели, трябва да се сменят. Има ли възможности науката ни да предложи модерни разработки, или те трябва да се търсят в чужбина?
- Трябва да се прави и едното, и другото. При нас положението се усложнява от това, че на практика "умряха" много отраслеви институти, които бяха свързващо звено между фундаменталната наука и производството. Ще са необходими много години, за да се възстанови тази връзка. Но ние не можем да чакаме, затова трябва да се купуват готови вносни технологии. И върху тях да се учим, за да правим след това свои собствени. Именно така е ставало през 30-те години на миналия век, когато много са и купували, и много са създали сами. Същият каучук са успели да направят специалистите, които са придобили опит в закупените заводи.
- Какъв е напливът към химическия факултет в Московския държавен университет?
- По-малък, отколкото в модните факултети, но достатъчно висок: 3-4 души за едно място. Но тук идват да учат онези, които вече са осъзнали призванието си. Това не са случайни хора, повечето от тях са учили в престижни училища с химически уклон. Те съзнателно са избрали този път, защото тук се учи трудно, и просто от улицата тук не идват.
- Сега много се спори за новите стандарти в образованието, които ще позволят изобщо да не се изучава химия. Прави ли са привържениците на тези стандарти?
- Това е грешка. Днешното ниво на преподаване на химия в училище е толкова опростено, че повече няма накъде. Изобщо не разбирам логиката на авторите на тази идея. Според тях, ако се освободят учениците от непрофилните предмети например химия или история, те щели по-задълбочено да изучават профилните. Знаете ли как ще свърши това? Непрофилните ще изчезнат, но в профилните няма да има никаква печалба. Онези, които ще получат повече време, няма да седнат да учат, а просто ще се шляят без работа. Възприемането на предмета много повече зависи от способностите, отколкото от времето за изучаването му. Умният може да усвои всички предмети, а глупакът, колкото и да го учиш, няма да стане по-умен.