Произведено в България
Да не знаеш, че знаеш, и обратното
/ брой: 118
Има много неща, които не знаем, че знаем, както и обратното – има такива, които си мислим, че знаем, а всъщност не знаем. Изглежда сложно на пръв поглед, но само на пръв. От втори прочит се разбира.
Нека се фокусираме върху това, че си мислим, че не знаем, че все още имаме спорт, а е факт. Имаме го благодарение на огромната воля и талант на спортистите. Както и на труда им. Затова продължаваме да объркваме в международен аспект плановете на големите държави. Защо ли обаче в Територията нивото на първенствата е слабо? Всеки може да си отговори. Условия, организация, липса на достатъчен интерес и естествено - малки бюджети. Цели федерации нямат пари, ако не за нищо, то поне за нещо повече. Така. В момента, в който разберем какво вече знаем, но не сме го знаели, можем да започнем да действаме. Много пъти досега можехме. Ама все не започваме. Работи се на парче. Докато едни имат средства за подготовки и състезания извън Татковината, други спят на пода в спални чували, а играят за България! Да, има и такъв отбор. Даже е национален! В случая властта не бива да се прави, че не знае, като добре знае това. Не може да няма, щом се отнася за герба и честта на страната! Просто не може! Особено ако се чака медал. Ако за национален тим с успехи не се намира, представяте ли си какво остава за клубното ниво, за масовия спорт?
В политиката е малко по-различно в сравнение със спорта. В нея си мислим, че знаем всичко, а всъщност нищо не знаем. Не ни и казват. Явното е за всички, истината е за консумация на властта. На показ винаги си остават индивидуалните качества било на спортистите, било на политиците. Тях не можеш да скриеш. И в двете сфери важи казаното от един световен публицистичен автор – Уолас Уоталс. „Да бъдеш успешен не е въпрос на среда, защото ако беше така, всички хора в определен район щяха да са успешни. И резултатът щеше да се обясни с обкръжението им. Но ние виждаме хора от практически едно и също място и с една и съща среда, които са на различни нива на успеха и провала. Следователно корените на успеха трябва да се търсят в индивидуалното, както и някъде другаде”.
Ей за това „другаде” все недоволства народонаселението. Може би знае, че някои заемат постове в кабинети, минавайки с наколенки през други кабинети, или не знае, че тези кабинети са в посолства и други не съседни нам държави.
Ето защо се надявам хората повече да си мислят, че не знаят, за да имат интерес да научават още и още. И докато спортистите са наясно, че почти всичко си зависи от самите тях, то властта се заблуждава, че и при нея е така. Не, не е и не зависи от тях, а от хората. А хората си мислят, че знаят, и в случая е така, но се питам кога ли ще го покажат и на практика. Тук времевата дистанция вероятно няма да бъде дълга. Защото властта знае, че знаем по този въпрос!