Да напишеш своята Паисиева история...

Българинът изпростява, животът ни се превръща в чалга, простакът шества и властва навсякъде, интелигентът помрънква унило и апатично, превил гръб пред дебелащината,  безкултурието и селяндурщината. Така изглеждаме в собствените си очи, така пишем за себе си из форумите и блоговете, така си говорим на горчиво кафе без тютюнев дим, щото "който пуши в заведение е простак". Каквото вършим, все не е европейско и някой с власт все ни размахва пръст, че "Европа" ще ни порицае. Другите народи, я как се опъват на всяко посегателство, а ние за нищо не ставаме. Точим горчивина и... се накисваме все по-дълбоко в блатото.
Но има, оказва се, в България хора, които не мърморят, а действат - и още как! Един зъболекар повел всяка година стотици ученици на поход из Лудогорието по стъпките на Таньо войвода да им покаже откъде са, защо са, кой ги е направил свободни хора. И да ги убеди, че историята е знание за самия тебе и за онова, което става около теб сега и ще става утре. Ако децата ни са неграмотни и безчувствени, ние сме ги направили такива, ние не сме си дали труда да им помогнем да прогледнат. Над 10 000 абитуриенти всяка година се юрват да постъпват във вузове в чужбина, а ние само се вайкаме, че умът на нацията се топи и не мислим защо го прави. Дали не е заради това, че сме се прегънали надве пред всяко "европейско" творение, щение и указание. Две десетилетия страним и отбягваме българското, внушаваме на поколенията си презрение към себе си и им промиваме мозъците с хули към всичко, което сме били допреди 20 години. С благоговение пред чуждото. Че как искаме да расте дърво без корен?
"Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?", би викнал и днес един Паисий, както викна преди 250 години. Да застигне ония министри и цялото правителство, които, заети да плюнчат калема над поредни "европейски стратегии", подминаха вчера като незначително събитие славната годишнина от написването на Паисиевата история. 
Слава богу, че още има българи, които не се предават и смятат, че всеки човек е отговорен за онова, което се случва в страната му. Които помнят, че трябва да напишат своите достойни страници - вчера, днес и утре. И че отговорността се мери с действие, не с приказки. Когато всеки напише своята лична "История славяноболгарская" на ползу роду и разбуни с нея тъмнината на съвременното ни невежество и самоунижение; когато поведе своя поход по стъпките на Таньо войвода и повика след себе си другите, ето тогава може да се нарече европеец или гражданин на света. Другото е слугинаж и робство. В една държава без значение.