Да държиш вълка за ушите

Славчо КЪНЧЕВ*

"Те не бяха бедни, затова не им се налагаше да бъдат почтени."
Джоузеф Конрад

Отпуснеш ли дори малко хватката, звярът неминуемо ще те нападне. Но и не би могъл цял живот да го стискаш непрекъснато здраво за ушите. Безизходно положение. Такава е ситуацията с борбата против корупцията в България от дълго време. У нас правещите политиката, гледат с боязън на нея като на опасен хищник и го държат здраво за ушите. За да не мърда и да не ги ухапе.

Какво представлява корупцията?

Социално заболяване, а заболяванията по традиция носят латински наименования. И опитаме ли се да определим съвкупността от характерни признаци, по които бихме могли да диагностираме загубата на социалното здраве на дадено общество, като потърсим в тълковен речник на латинския език произхода на "корумпирам", то смисълът на глагола corrumpo е низ от думи, които го разясняват: повреждам, пропадам, пилея, изтощавам, разлагам, унищожавам, разрушавам, съсипвам, покварявам, съблазнявам, развращавам, подкупвам, изопачавам, извращавам, фалшифицирам и... корумпирам.
Еднократният акт на корупцията е не само и не толкова едноличното (или множественото) незаконно обогатяване. Неговата важност негативно се мултиплицира след некоректното деяние, заплатено на извършителя му с рушвет. Корупция е недобросъвестно сключената приватизационна сделка или необложената с данък фирмена печалба, необмитеният внос на стоки или прикритите нарушения на Кодекса на труда, неправилно даденият лиценз или неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки, нерегламентираното финансиране на партии или несанкционираното замърсяване на околната среда...
Негативните последствия от корупционните практики стартират оттук. Тъй като и спрямо тях важи един от основните закони на диалектиката, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Много от престъпленията, свързани с корупцията, включват специални форми на доказателственото право, ефектът от които има за цел да бъде намалена тежестта на доказването, възложена на обвинението, и действайки така, да бъде увеличена вероятността за гарантиране на осъжданията. Въвеждането на нови норми на доказателствено право е не само признание за невъзможността за установяване на един или повече от елементите на дадено обвинение в корупция. То е и

следствие от нарастващото безсилие

на обществото пред корупцията, но и същевременно показва неговата решимост да разработи подходящи правни методи за редуциране на вредното й разпространение. Още преди няколко години специалисти от групата на Световната банка установиха несъмнената обратнопропорционална връзка между нивата на корупционни практики в дадена държава и темповете й на икономически растеж.
Хонконгският Закон за предотвратяване на подкупите дава класически пример за недвусмислена решимост за правещите политиката да намалят тежестта на доказването, възложена на обвинението. Законът е приет като отражение на обществените настроения за необходимостта от ефективни действия срещу корупцията. При всички производства срещу държавен служител поради жизнения стандарт, който поддържа или паричните средства или имуществото под негов контрол, именно обвиняемият, а не обвинението, трябва да даде задоволителни обяснения. По подобен начин танзанийският Закон за предотвратяване на корупцията обръща обичайните норми, уреждащи тежестта на доказването при наказателно дело, до такава степен, че освобождава обвинението от необходимостта да установи един от ключовите елементи на престъплението - елемента на подкупност, включен в придобиването на имущество или получаването на облага от услуги, според случая. За да бъде установено наличието на достатъчно доказателства за образуване на дело срещу обвиняемия, достатъчно е обвинението да установи, че обвиняемият е бил държавен служител, че в това си качество е придобил имущество или е получил облага от услуги, в зависимост от случая. При условие че са събрани достатъчно доказателства за образуване на дело срещу обвиняемия, законът създава нова правна презумпция. Ефектът й е да обърне тежестта на доказването, изисквайки от обвиняемия да приведе достатъчно доказателства, за да покаже, че не е придобил имущество или че не е получил облага от услуги корупционно. Налице са многобройни опити да бъде оспорена конституционността на разпоредбите, изискващи от обвиняемия да носи, поне частично, тежестта на опровергаването на вина. Привеждат се доводи, че такива разпоредби нарушават конституционно гарантираните права на обвиняемите и по-специално - общопризнатата презумпция за невиновност. Такива опити там, където съществува необходимата обществена воля и решимост за борба с корупцията, остават безуспешни.
Обвиненията в корупция неизбежно включват много фактически данни, които се знаят само от обвиняемия. Да се изисква от обвинението да установи елементи на обвиненията, които се позовават изцяло или частично на такива доказателства, би означавало да се наложи непосилно

бреме върху обвинението

И следователно би осуетило всеки опит за гарантиране на осъждане за престъпления, свързани с корупция. Всъщност конституционният въпрос, който възниква, е дали е разумно да се очаква обвиняемият да приведе достатъчно доказателства за източника и произхода на богатството си, за да опровергае презумпцията, създадена от закона. Или такова изискване е толкова непоносимо, че то накърнява конституционното му право да бъде считан за невинен, докато се докаже, че е виновен.
И в малавийския Закон за корупционната практика е заложена правна презумпция, която води до освобождаване на обвинението от необходимостта да установи действителното притежаване или контрола върху парични средства или друго имущество от обвиняем в случаите, когато такива парични средства или имущество се владеят от друго лице, а съдът е убеден, поради близката роднинска връзка на това друго лице с обвиняемия или поради други обстоятелства, че такива парични средства или имущество се държат под попечителство в полза на обвиняемия или са придобити като дар или заем без адекватна насрещна престация от последния. Подобна разпоредба е заложена и в хонконгския Закон за предотвратяване на подкупите.
В действащия български Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, единствено в случая, когато проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация относно цялата си собственост, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност. Дали различието между българското законодателство в областта на борбата с корупцията и гореизложените норми на доказателственото право е случайна правна грешка?
Не! Още през 2000 г. държавните институции у нас, включително и библиотеката на НС, бяха снабдени с достатъчно екземпляри от монографията на СБ "Борбата против корупцията: сравнителен преглед на избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи". Всеки от тогавашните депутати получи безплатен екземпляр от книгата. В нея са описани не само новите подходи на доказателственото право за борба с корупцията, но е отразена и обширна библиография, вкл. относно антикорупционното законодателство на държави, превъзхождащи значително България по индекс на корупция. И отбелязали бърз напредък в борбата срещу проявите й след въвеждането на новите доказателствени норми на наказателното право.
Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, в досегашния си вид беше необходим. Но доколко беше и е ефективен за борба с незаконното

обогатяване сред властприлагащите

Сред заетите лица по високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната сфера у нас никой (поне досега) не се е занимавал с тероризъм - чл. 108а от НК, убийство с користна цел или извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група - чл. 116 от НК, склоняване към проституция - чл. 155 от НК, кражба на МПС, изпиране на пари или приготовление за изпиране на пари, или пък нелегално прехвърляне на хора през границата - чл. 159б от НК, кражба в особено големи размери - чл. 196а от НК, престъпление по чл. 354а - производство на наркотични вещества, и пр. Престъпления, за каквито, ако има започнато наказателно производство, може да бъде стартирана процедура за отнемане на имущество на обвиняемия.
Единствено упоменатите в закона чл. 282, 283 и 283(а) от НК имат рестриктивна функция и по отношение на незаконното обогатяване сред властприлагащите. Но и тук, при започване на процедура за отнемане на имуществото на обвиняемия, не бяха изцяло въведени новите норми на доказателственото право.
Факт е, че в мнозинството от държавите членки на ЕС специалните норми на доказателственото право не са универсално валидни в областта на антикорупционното законодателство. Но и сред ескимосите липсват норми на поведение, които да ги предпазват от нападения на алигатори.
Корупцията спъва нашата икономика. Именно затова изследването "Индекс на икономическа свобода" за 2007 г. например, изготвено от влиятелната американска фондация "Херитидж" и в. "Уолстрийт джърнъл", класира България на непрестижното 62-о място по икономическа свобода от 157 изследвани държави с 62,6 пункта. На първо място, за 13-а поредна година, се нарежда Хонконг, с 89,3 пункта. Тревожното е, че разликата между 62-ия в класацията и последния, Южна Корея, е само 5,7 пункта. Индексът се оценява като средноаритметично от стойността на десет базови свободи, сред които и липсата на корупция. Българският показател е твърде нисък - едва 40 пункта. Пет години по-късно ситуацията не е чувствително променена. България е на 61-о място по икономическа свобода, с 64,7 пункта, като критерият "свобода от корупция" е 36 пункта. На първо място в класацията отново е Хонконг. Там, където в единен организъм с гражданското общество действа Независимата комисия срещу корупцията.
В законодателството у нас неотложно трябваше да бъдат въведени и усвоени като практика

най-новите специални норми

на доказателственото право. Чрез приемането на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който влиза в сила от 19.11.2012 г., е предприета крачка в правилната посока. Но... прагът за иницииране на проверка при наличие на незаконна облага е над 150 000 лв. Защо, ако бъде приложен принципът за унифициране на отговорността, НК не въведе същия долен праг при престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система? Също и при документите за престъпление, когато материалната облага е под 150 000 лв.? Всъщност този праг от 150 000 лв. за стартиране на проверка за наличие на имущество, придобито от незаконна дейност, не е ли въведен именно като действена преграда срещу разследвания по високите етажи на властта, където по принцип не се извършват упоменатите в закона престъпления, даващи също основания за иницииране на процедура за отнемане на имущество. Затова пък търговията с влияние, съпътствана с корупция, която е трудно доказуема, е перфектен канал за материално облагодетелстване. От друга страна, давностният 15-годишен срок е неприемлив съгласно цялата философия на класическото наказателно право. Дори отнесен към самия НК, противоречието е очевидно. Например за кражби в особено големи размери, съгласно чл. 195, ал. 2, максималното наказание е 15 г. лишаване от свобода, като, съгласно чл. 80, ал. 3, наказателното преследване се изключва, ако са изтекли 22,5 години, а не 15 г.! Нима облагодетелстване над 150 000 лв. не е равносилно на кражба в "особено големи размери"?
В държавите, където борбата с корупцията е управленски приоритет, наложен от гражданското общество, законодателството има за цел максимално да противодейства на argumentum argentarium (сребърен аргумент, т.е. рушвет). Противоположната ситуация у нас е fictio juris (юридическа фикция). Понеже борбата против корупцията - "звярът", е все още старателно държан за ушите.
---------
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България