Чудото на любовта, или как да повярваме в себе си

Магдалена Манолова

Те са млади, готови да играят и да пеят така, както сърцето им подсказва. Тя е по детски откровена, а фантазията й прелива граници. Готова да открие своя отговор за всяко оперно заглавие, с което разтваря страници от миналото и настоящето, но винаги в разговор с нашето време. Такива са влюбените в "Любовен еликсир" от Доницети - младите певци-артисти, режисьорката Вера Немирова, диригентът Диан Чобанов. Не само защото любовта ври в кръвта им, но защото заедно намират своята рецепта за еликсира на магията любов. Каква е рецептата, видяхме на премиерата. В тази игра на любов и трите състава показаха различните лица на една и съща творба, творбата на Доницети, която след премиерата си в далечната 1832 г. не слиза от оперните сцени. Изкушените да участват в тази игра трябва не само да познават трудния белкантов стил, но да умеят да го превърнат в правдива емоция на любовта.
Не е било лесно на режисьорката Немирова да намери общ език с три различни състава в ограниченото репетиционно време, но може би защото те са млади, с тях по-лесно й е било да ги въвлече в своята представа за това как да бъдем щастливи. Това оживя не само вокално, но и актьорски на сцената. Немирова е намерила верния ключ за едно естествено артистично поведение, присъщо на младостта, актьорска игра, която рефлектира в създаването на вокалния образ. Сцената бликаше от енергията на любовта.

Немирова задава един важен въпрос - какво е необходимо на съвременника, за да бъде щастлив. И дава своята рецепта - вярата в чудеса. Чудото на любовта, за случването на любовта, ако повярваш в себе си, в собствените сили. Вместо вълшебното биле на любовта - виното, както това е по либретото, Немирова избира водата. Вместо селската идилия, тя предлага съвременен спа център. Мястото, в което вярваме, че ще се случат чудесата как да бъдем щастливи. Това усещане на съвременника тя разиграва с много чувство за хумор, за веселото и тъжното в любовната игра, в живота. Улавя психиката на героите и разгорещява страсти на истински емоции у солистите, за да съприживеем тяхното усещане за герои и сюжет. Така, както те го чувстват. Това именно зареди спектакъла с енергията на нашето време. Накара ни да повярваме на младите певци, някои от които дебютираха на софийска сцена.
Вера Немирова отново ни убеди, че умее да разчита познатите шедьоври на един много ясен език с прости изразни средства и да провокира зрителя да пожелае да види себе си. Тя явно е успяла за кратко време да "опитоми" целия ансамбъл, в случая и хора, който, като играеше сложните мизансцени, се забавляваше. Целият ансамбъл бе увлечен в тази игра спонтанно и някак много органично.

Изборът на млади артисти, все още неизкушени от сценична маниерност и вокална преднамереност, е важен ключ в постигане на тази игра на любов. Ключ е и в прочита на театъра на Доницети, който с много обич рисува психологическия образ на своите герои. Те са многопланови, в тях има много хумор, но и една тайна сълза. Жизнерадостната музика разпалва любовни страсти, но умело се заиграва с човешките слабости. Доктор Дулкамара е не само хитър измамник, но и психолог. Той е този, който провокира Неморино да повярва на себе си, на силата на своята любов към Адина и да има смелостта да я заяви пред света. Дулкамара продава бутилка вода, вместо вино (както това е по либретото) за вълшебния еликсир, който ще накара Адина да се влюби в него.
Трите различни състава предложиха различно изживяване на тази игра на любов. Премиерният състав Георги Султанов - Неморино, и Сара Кобаяши - Адина, създадоха убедително лиричността и игровото в персонажите си. Впечатление прави Георги Султанов, който издържа изпитанието на толкова различни стилове като голямата опера на "Роберт Дяволът" от Майербер и сега на комедията на Доницети в двете последователни премиери на Софийската опера. Младият дебютант Атанас Младенов - Белкоре, зарадва с артистичното си присъствие и вокалната пластичност на своя герой. Дулкамара на Бучков се открои с богатата вокалност на образа.
Кирил Шарбанов - Неморино, и Илина Михайлова - Адина, внесоха един по-наивен, детски щрих, изпълнен с много спонтанност, а Даниел Острецов и Силвия Тенева - по-балансиран градус на емоцията. Илина Михайлова (дебют на софийска сцена) бе закачлива и игрива Адина, докато Силвия Тенева - по-лирична. Мартин Цонев бе убедителен Дулкамара, вокално и артистично. Един млад артист, който се утвърждава с богатата си артистична палитра на наша сцена.
Ансамбловите сцени са разиграни многопланово, но на места, особено в края на първо действие, динамичният мизансцен на хора натежа в цялата картина. Хорът показа отново своята удивителна гъвкавост да интерпретира различни стилове - след мащабите на голямата опера на Майербер, да изтъче "дантелата" на белкантото на Доницети, заслуга за което има и диригентката Виолета Димитрова.
Този шедьовър на белкантовата практика изисква сцена и оркестър да дишат като едно цяло. Диан Чобанов показа своето пристрастие към бързите темпа, като на места изгубваше връзката със сцената, връзката с певците, изискването на характерния за стила щрих в динамичните контрасти. На всеки следващ спектакъл той овладя тези проблеми, получи онази спойка с ансамбъла, която даде очаквания привкус на изживяването Доницети.
Премиерата на "Любовен еликсир" утвърди образа на първия ни оперен театър като съвременна сцена на среща на българската публика с разнообразието в живота на операта днес, среща с предизвикателствата на различни режисьорски почерци, които задават въпроси и търсят отговори.