Четвъртият Райх на Олаф Шолц

Кеворк МИРЗАЯН 

Германия къса последните морално-етични окови, наложени й след Втората световна война. Тя еволюира от статута на "вечно покайваща се държава" към това, което бе в продължение на 75 години (от създаването на Втория до падането на Третия райх).

Германският канцлер Олаф Шолц формулира и защити тази идея в своя статия в сп. "Форин афеърс". Шолц казва, че в свят, в който се случва епохален обрат и където различни държави и модели на управление се борят за власт и влияние, Германия е най-важният

бастион на реда и международното право.

"Германците трябва да са гарант за европейската сигурност, това очакват нашите съюзници от нас. Така ще преодолеем геополитическите грешки", пише Шолц. 

В текста има и пасаж, посветен на "ужасната заплаха" от Русия. "Когато Путин нареди настъплението в Украйна, той разруши европейската и международната архитектура на света, чието изграждане отне десетилетия", пише Шолц... 

Тук хер Шолц е пряк наследник на Ангела Меркел. През 2014 г. тя измисли чудесен начин да увеличи влиянието на Германия в Европа за сметка на Русия, като оглави антируския лагер. Ако преди това европейците се страхуваха от политическата мощ на Берлин (знаейки до какво доведе тази мощ през миналия век), след руско-украинския конфликт те поискаха

Германия да сдържа Русия

Тогава ставаше дума за политическата роля на лидерството. Ала след Специалната военна операция вече се има предвид военно-политическата роля. Като добър канцлер, Шолц удовлетвори молбата на европейските овце и покани вълка в стадото...

Германия планира да укрепи лидерската си позиция в ЕС. Берлин иска принципът на консенсуса да се промени в принципа на мнозинството, т.е. да се отнеме правото на Полша, Унгария и други страни да блокират решения на Европейски съюз. 

Шолц ни убеждава, че тези германски планове по никакъв начин не противоречат на интересите на господарите на Европа - сиреч на САЩ. "Трансатлантическото партньорство беше и си остава жизненоважно за справяне с тези предизвикателства. Но балансираното и устойчиво партньорство налага Германия и Европа да играят активна роля", уверява канцлерът. 

Така Шолц решава два проблема. Първо, позиционира Германия като помощник на САЩ, а не като бунтовник срещу американското господство в Стария свят. Второ, неутрализира опасенията на някои държави, че изключването на САЩ от ЕС и замяната на Америка с Германия ще доведе до премахване на единствения

противовес на германската мощ

Шолц е наясно, че отслабването на позициите на САЩ в Европа е неизбежен процес. Така че защо да не подаде рамо на американците, за да благословят германското лидерство.

Големият въпрос обаче е какво ще стане, след като американците се изтеглят. Германските амбиции са големи, но ще успее ли Берлин да ги осъществи? Очевидно не! И има много причини за такъв скептицизъм.

Подобно на своите колеги в ЕС, германците са забравили как да управляват държавата си сами. Живеещи под грижите на родителите си, те са свикнали САЩ да ги управляват и решават всичките им проблеми, поемайки 

грижата за военната защита на Европа

Важен фактор е състоянието на германската икономика. Това е основното конкурентно предимство на Германия в борбата за военно и политическо лидерство. Но Берлин направи всичко, за да неутрализира това предимство. Правителството изостави евтините руски енергийни източници и германски компании или фалираха, или бързо се преместиха в други страни (предимно в САЩ).

Все пак основна причина за скептицизма са вътрешнополитическите процеси в Германия. Отказът на сегашните елити да бранят националните интереси, икономическата криза, тоталните лъжи в медиите (опитите да обвинят Путин за влошаването на качеството на живот на германците) водят до повишаване на

популярността на крайнодесни и крайнолеви сили

Неслучайно рейтингът на "Алтернатива за Германия" е нараснал с 50 на сто. Властите отговарят на този растеж не с промяна в политиката, а с "лов на вещици". Те арестуваха старата радикална група "Райхсбюргери", натъпкана с агенти на службите, лансирайки алибито за държавен преврат. Така Берлин иска да смаже десните движения, но резултатът ще е друг - ще наблюдаваме още по-голяма радикализация на десните, които се превърнаха в истински неонацисти.