Червено и бяло

да

Людмила Алексеева, правозащитничка:

- Хората ни са съвсем разумни, имат и сърце, и душа. С тях трябва да се разговаря, а не да бъдат манипулирани. Смятате, че изнасянето на тялото на Ленин от мавзолея ще доведе до взрив на народно възмущение? Първо, това трябва да се направи тогава, когато починат последните му поклонници. Но преди всичко трябва да се възстанови историческата памет на народа. Тогава ще стане очевидно за всички - и за възрастните, и за по-младите хора, кой сега е против полагането на този деец в земята - че те самите, родителите, съседите и приятелите им са пострадали от терора. Основното в деленизацията и десталинизацията не е унищожаването на портретите на Сталин и изнасянето на тялото на Ленин, а възстановяването на историческата истина. А тя е жестока и за мнозина е болезнена.
Трябва да стигнем до общия извод, че 80 години съветски режим са стрували на страната ни огромни жертви. Които и до днес оказват влияние върху демографското положение. Неслучайно в Русия смъртността е по-голяма, отколкото раждаемостта.
Не всичко е толкова зле при нас. Ние почти се договорихме по повод Гражданската война. Пренасянето на праха на бели генерали, филмът "Адмирал" за Колчак - всичко това е процес на национално помирение. Сега трябва да се търси общ знаменател по повод Ленинско-Сталинския терор. Трябва да се замислим: през годините на съветска власт отначало верните на режима хора са убивали по заповед на вождовете онези, които са били смятани за противници и съперници, а след това същите тези верни сами са попадали в пресата на репресиите. Сред тях е имало и чекисти, и политически елит (много от участниците в партийните конгреси са били разстреляни), и висше чиновничество. Жертва е била не само опозицията, тя не е била чак толкова голяма, а са загинали милиони. Умирали са хора, които не са имали никакво отношение към политическия и дори обществения живот. Заради невнимателно казана дума. Трябва днешната разговорлива младеж да разбере колко страшно е това. Няма семейство у нас, което по един или друг начин да не е пострадало. Дори сред онези, които са били във висша степен лоялни на този режим.
Какво значи възстановяване на историческата памет? Само това, че трябва с по-голяма енергия да разсекретяваме архивите, да водим просветителска дейност, да се издигат паметници на жертвите навсякъде. Би било хубаво да се сложи ред в телевизията. При нас, като гледаш телевизия, може ум да ти зайде, един ден пускат антисталински филм, а на следващия, пак по същия канал - пускат просталински. Трябва да се даде на хората възможност да разберат истинската си история напълно. И особено е важно да се помогне на жертвите на политическите репресии, които още са живи. Те не са чак толкова много, с всяка година са все по-малко, а живеят в нищета, защото от закона отпадна признанието за моралната щета, причинена от държавния терор.
Смяната на табелите с имената на улиците, разбира се, не е същността на програмата, предложена от работната група за историческата памет към президентския Съвет по човешките права. Трябва да се обяснява на хората защо се прави това. Да се разказва за какво е виновен човекът, на улицата, кръстена на него, на която живеете. Ако това са жестоки престъпления срещу народа, убедена съм, никой няма да иска да се напомня за него в адреса му.
За съжаление по съветско време кръщаваха улици с имена на "кръвопийци" и убийци. Колкото искате. Паметните табелки не носят информация, пише само "Голям обществен деец". А този "голям деец" е подписвал списъците за разстрелите. Убедена съм, че ако разберете колко хора са били разстреляни и кои са били те, ще настояват табелката да бъде свалена от входа ви.

против

Елена Яковлева, наблюдател на "Российская газета":

- Изразените в публикувана наскоро статия в "Российская газета" на Сергей Караганов надежди, че издигнатите в цялата страна паметници на жертвите на тоталитарния режим и стартиралият по този начин процес на детоталиризация (онези, които искат да се кланят на Сталин лично - моля, но за официалните лица това е невъзможно) ще изгради ценностната ни логика, ще помири народа с елита, ми се струват доста спорни.
Първо, прекалено романтично е да се мисли, че някой напуска Русия заради неопределената ценностна система. Социолозите ще потвърдят, че причините са далеч по-прагматични: с маските на страдалци от страната често бягат крадци, изпокрили в чужбина натрупаното с нечестни сделки, а онези, които не крадат, не крият, че предпочитат развитата социална мобилност на други държави - т. е. възможността от далеч по-бързо постигане на висок статут и доходи. И едва ли едните и другите ще ги задържи променената логика на символите.
Създавайки книга на паметта и издигайки паметник на жертвите, добре е да помним, че всичко се държи на жертвата и днес. И за най-добрите хора на страната да се смятат не толкова онези, които поради страх или интерес напускат родината, а непознатите учители, лекари, работници, учени, които добре учат децата, лекуват, изследват, работят, независимо от социално-икономическите унижения, на които щедро ги обричат политическите сюжети през последните 20 години. Страната я спасяват не толкова хората на инициативата, препълнили подиума на публичния интерес, но и хората жертви.
Като правнучка на белогвардейци искам да има техни паметници. Но пък и съдбата на бабата кавалерист от Червената армия не съм готова да я обявя за "чума" заради настъпващата в страната детоталиризация. Да, ако искаме да избавим историята си от идеологическата й присвоеност от "червените", ще трябва много да преговорим. Но с безупречни уста. Според мен по-добре да има непоставени точки над "и", отколкото сложени неправилно. Нека още веднъж да помислим за драмата на нашата история в очакване на нов Лев Толстой, който да ни върне пронзителното й преживяване, отколкото да я дадем на съвременните политтехнолози за идеологическо използване. Такива събития - като историческо помирение на нацията, са прекалено сериозни, за да се съобщават идеите им от членове на някакви си комисии. Вестоносецът и утвърдителят на подобни инициативи трябва да има етичното право за това. А всичко, което казва той, трябва да бъде признавано от мнозинството за истина. Само тогава въвежданата в историята ни висока справедливост и произтичащото от нея национално помирение са наистина възможни.
Може би последната личност, която наистина имаше толкова пълни нравствени права и авторитет, бе Александър Солженицин. Лагерът в собствената му съдба, мъжеството на творческото му изобличаване, изгнанието, завръщането в родината, и щом стана възможно - смелостта да каже на властта, сменила тоталитаризма, че животът на народа върви по отвратителен сценарий и става още по-лош, отколкото през последните десетилетия на тоталитарния режим: ето това е онзи морален бекграунд, благодарение на който може да се излиза с такива инициативи.
Ето защо не е учудващо, че авторите на идеята нелошата част от блогърите вече ги нарече в мрежата "главните детотализатори", асоциирайки процеса по-скоро със залози на конни състезания (вероятно политически), отколкото с нравствено-историческия час хикс.

Руският Пантеон

В Деня на паметта и скръбта - 22 юни - ще бъде открито Федералното военно-мемориално гробище в Митищи. Денят е съвсем подходящ, още повече че през тази година се отбелязва 70-годишнината от започването на Великата отечествена война.
Обектът в Митищи е нещо уникално за съвременна Русия, твърдят руските медии. Според идеята мемориалното гробище, или както го наричат военните, Руският Пантеон, е аналог на Арлингтонското гробище в САЩ. На територия от 535 декара е разположен цял комплекс от гигантските монументи и павилиони. Червен гранит, медни статуи, флорентийска мозаика - всичко това ще свидетелства за величието на подвига на защитниците на родината, които ще бъдат погребани на това място.
На територията на Руския Пантеон ще бъдат положени 10 хиляди урни и ще има 30 хиляди гроба. Според идеята в комплекса ще бъдат препогребани военачалници, които сега се покоят край Кремълската стена.
Нещо повече, националното гробище в Митищи ще стане място за погребение на президенти и правителствени ръководители, на федерални министри, герои на Съветския съюз и Русия, маршали, генерали и адмирали. За първите лица на държавата през следващите 200 години тук са запазени 300 вип-места. За разлика от останалите гробове, предполагащи стандартен вариант - малък паметник с инициалите (5 квадратни метра за двама), на президентските гробове ще има бюст, подобен на онези, които сега са край Кремълската стена на Червения площад.
Създаването на държавния некропол породи много слухове, че именно тук ще бъде погребано тялото на Вожда на пролетарията Ленин. Създателите на мемориала в Митищи обаче са категорични - такива планове няма и не е предвидено специално място за Владимир Улянов. В крайна сметка решението имат право да взимат единствено роднините на Ленин.
Указът за изграждането на държавния некропол бе подписан още през юли 2001 година от тогавашния руски президент Владимир Путин. Строителството започна през март 2008-а, но заради разразилата се икономическа криза, която не пощади и Русия, откриването малко се забави.
Според замисъла местата в елитното гробище няма да се продават, тъй като основната цел на този проект е да се създаде исторически паметник, възпитаващ патриотизъм, позволяващ посмъртно да се почете паметта на истинските герои на страната.
На откриването на мемориала на 22 юни, веднага след като положат цветя на Гроба на Незнайния воин, тук ще дойдат президентът Медведев и премиерът Путин.
Откриването ще премине в два етапа. В деня на началото на войната московчани и гости на столицата ще видят главната алея, траурната зала и някои други обекти на некропола. А в края на декември достъпен ще бъде вече целият мемориален комплекс. Според някои данни изграждането на Руския Пантеон струва на хазната почти 3 милиарда рубли.

Паметниците в чест на загиналите герои

Така ще изглеждат алеите