Часът на истината
/ брой: 119
В последния от трите почивни дни община Стара Загора направи местен референдум. Инициативата, обичайна за демокрациите и похвална за напъващите се да градят гражданско общество, бе обречена в зародиш. Не само заради информирания избор на виладжиите и умората от изборния маратон. Заделените от общината близо четвърт милион лева отидоха на вятъра и заради ниската активност. Местните хора хем протестираха срещу полигона и настояваха за референдум, хем като дойде часът на истината, се запънаха. Общински съветници, които вдигнаха ръка за допитването, предпочетоха лозето. Оказахме се силни във викането по площадите, но когато дойде време да свършим работа, избрахме друг да стори това вместо нас.
Дали песимизмът, недоверието в демокрацията и повсеместното отрицание обърнаха колата? Преди референдума служебният военен министър рече, че полигонът ще го има независимо от волята на хората. Гласът на последните е разпънат между хляба и здравето на децата. Експерти твърдят, че проблемът на старозагорци не идва от военните. С което негласно подкрепят мълвата, че виновни за трудното дишане са "мариците". И съдът ще трябва да се произнесе относно законността на допитването. Прави са и онези, които ще казват, че хората не са имали възможност да направят информиран избор. И че правилата за референдумите се нуждаят от сериозна преценка.
Проблем в общината има. След референдума проблемът остана. Загубихме от играта на демокрация.